Снежния изсъсква болезнено, но не изкрещява. Останалите се възползват от възможността отново да заемат позициите си и го притискат към земята.
Нощния пуска отсеченото крило. То тупва с тъп звук върху асфалта като тяло на мъртво животно.
Изражението на Снежния е яростно. Все още има сили да се бие, те обаче го напускат бързо, заедно с кръвта, която се пропива в кожата му и сплъстява косата му.
Нощния грабва другото крило и грубо го разперва.
— Ако зависеше от мен, щях да те пусна — в гласа на Нощния звучи достатъчно възхищение, за да предположа, че говори истината. — Но всеки изпълнява поставените му заповеди. — Независимо от уважението, той не проявява никакво съжаление.
Острието на Тигровия, опряно в ставата на крилото на Снежния, улавя отражението на луната.
Свивам се в очакване на поредния кървав удар. Зад мен, от устата на Пейдж се изплъзва съвсем тих стон на състрадание.
Иззад гърба на Нощния Ръждивия мигом извръща глава. Гледа право към нас.
Застивам, все още приведена зад камиона за пренасяне. Сърцето ми пропуска един удар и започва да бие три пъти по-бързо.
Ръждивия се изправя и се отдалечава от кървавата сцена. Върви право към нас.
4
Съзнанието ми се вцепенява от страх. Хрумва ми само едно: да отвлека вниманието на ангела, докато майка избута Пейдж на безопасно място.
— Бягайте!
Лицето на майка ми се сковава в уплаха с широко отворени очи. В паниката си тя се обръща и побягва без Пейдж. Сигурно е предположила, че аз ще я бутам. Пейдж ме поглежда с ужасени очи, огромни на фона на личицето й на фея.
Тя обръща количката и започва да върти с всички сили колелата след мама. Сестра ми може да се придвижва сама, но доста по-бавно, отколкото ако някой я бута.
Не отвлека ли вниманието им, никоя от нас няма да се измъкне жива. Не разполагам с време да обмисля предимствата и недостатъците, затова вземам спонтанно решение.
Втурвам се на открито, право към Ръждивия.
Отнякъде смътно дочувам скръбен стон, изпълнен с агония. Режат второто крило. Навярно вече е твърде късно. Но до мен лежи мечът на Снежния и нямам достатъчно време да измисля нов план.
Грабвам го с един замах почти изпод краката на Ръждивия. Хващам го с две ръце, очаквайки да е много тежък. Той се издига, по-лек от перце. Хвърлям го към Снежния.
— Хей! — изкрещявам с пълно гърло.
Ръждивия заляга, учуден не по-малко от мен от гледката на меча, който профучава над главата му. Това е отчаян и зле замислен ход от моя страна, особено, при положение че ангелът вероятно ще кърви до смърт. Ала мечът е прицелен много по-точно, отколкото очаквам, и пада с дръжката напред, право в протегнатата ръка на Снежния, сякаш някой го е насочил.
Без да се бави, безкрилият ангел замахва с меча си към Нощния. Независимо от тежките си рани, той е бърз и яростен.
Разбирам защо на другите им трябваше толкова голямо числено превъзходство, за да го притиснат.
Острието разпаря стомаха на Нощния. Кръвта му бликва и се смесва с пурпурната локва на пътя. Тигровия скача към началника си и го хваща, за да не падне.
Снежния залита, затруднен да пази равновесие без криле, а по гърба му се стичат кървави реки. Успява да замахне отново с меча и разсича крака на Тигровия, побягнал с Нощния на ръце. Но това не ги спира.
Другите двама, които се отдръпнаха, щом играта загрубя, се втурват и грабват Нощния и Тигровия. Докато бягат с ранените на ръце, размахват мощните си криле и оставят кървава диря след себе си, преди да отлетят в нощта.
Опитът ми да създам суматоха, се увенча с изненадващ успех. Изпълвам се с надежда, че семейството ми е намерило ново скривалище.
Тогава светът избухва в болка, Ръждивия ме плясва с опакото на ръката си.
Политам назад и се пльосвам на асфалта. Дробовете ми се свиват до степен дори да не мога и да си помисля да вдишам. Способна съм единствено да се свия на кълбо, в опит да поема глътка въздух.
Ръждивия се обръща към Снежния, който вече няма нищо общо със снега. Колебае се с изопнати мускули, сякаш преценява шансовете си да надвие ранения ангел. Снежния, безкрил и потънал в кръв, се олюлява и едва се държи на краката си. Но мечът му е непоклатимо насочен към Ръждивия. Очите му горят от ярост и решителност — навярно само това го държи изправен.
Окървавеният ангел положително има страховита репутация, защото независимо от състоянието му, съвършено здравият и мускулест Ръждив прибира меча си обратно в ножницата. Поглежда ме с отвращение и побягва. Втурва се надолу по улицата и след шест крачки крилете му го понасят във въздуха.