Бързо увивам двете крила, без да се вълнувам особено дали прекършвам перата. Обмислям да оставя едното на улицата, за да отвлека вниманието на бандите и да ги насърча да се бият помежду си, вместо да ме преследват. Но крилата ми трябват прекалено много — те са единственият коз, с който бих придумала ангела да ми даде информация. Хващам меча за мое удивление той е лек колкото перата — и го пъхам безцеремонно в джоба на облегалката на инвалидния стол.
Втурвам се презглава по нощната улицата, бутайки го с всички сили.
6
Ангелът умира.
Легнал на дивана с превързани гърди, изглежда досущ като човек. Около веждите му избиват капки пот. На допир е трескаво горещ, сякаш тялото му работи на бързи обороти.
Намираме се в офис сграда — една от неизброимите постройки за начинаещи технологични предприемачи в Силиконовата долина. Избрах я в бизнес парк, пълен с еднакви блокове. Дано ако днес някой реши да разграбва офиси, да избере друга сграда — близнак на тази.
Трупът във фоайето на моята сграда би насърчил посетителите да се насочат към друга. При пристигането ни беше тук — студен, но не и гниещ. Тогава постройката все още миришеше на хартия и тонер, дърво и лак, със съвсем лек нюанс на мъртво тяло. Първият ми импулс беше да се преместим на друго място. Всъщност тъкмо излизах, когато ми хрумна, че инстинктът би подтикнал почти всеки да се махне.
Входните врати са стъклени и трупът се вижда отвън. Мъртвецът лежи по гръб с прегънати крака и зинала уста на две крачки след прага. Затова избрах сградата за временен уютен дом. Тук е достатъчно студено, за да не замирише прекалено зле, независимо че очаквам скоро да се наложи да се преместим.
Ангелът е на кожения диван в един ъглов офис, най-вероятно принадлежал на изпълнителен директор. Стените са украсени с рамкирани черно-бели фотографии от Йосемити, а бюрото и етажерките са отрупани със снимки на жена и две прохождащи деца в еднакво облекло.
Избрах едноетажна сграда — не бие на очи и не е претенциозна. Постройката е едноцветна, на фирмената табела пише „Зиготроникс“. Столовете и диваните в лобито са огромни и закачливи, преобладават убити нюанси на лилаво и извънредно ярко жълто. До кабините на служителите стои двуметров надуваем динозавър. Истински ретро стил от Силиконовата долина. Можеше и да ми хареса да работя на такова място, стига да бях завършила училище.
Има малка кухня. Едва не избухнах в сълзи при вида на килера, пълен със закуски и бутилки вода. Енергийни десерти, ядки, шоколадчета и дори кутия с готови спагети — от онези, дето ги предлагат в отделни чаши. Защо досега не съм се сещала да претърсвам офиси? Вероятно защото никога не съм работила в офис.
Пропускам хладилника — вътре едва ли ще намеря нещо годно за ядене. Все още има ток, но е непостоянен и често спира за цели дни. Във фризера положително държат замразена храна, защото миризмата не се различава от развалените яйца на майка. В офиссградата дори открих баня с душ, навярно предназначена за затлъстелите изпълнителни директори, които се опитват да отслабнат през обедната си почивка. Каквато и да е причината, беше от полза за измиването на кръвта.
Всички удобства на дома без, разбира се, семейството ми, а именно то би го направило дом.
При толкова сполетели ме отговорности и затруднения едва ли е минавал ден, без да не си помисля, че ще бъда по-щастлива без семейството си. Оказва се, че не е така. Вероятно щеше да бъде, ако не се притеснявах толкова за тях. Непрекъснато ме гризе мисълта колко щастливи щяха да бъдат Пейдж и майка, ако бяхме открили това място заедно. Щяхме да се установим тук за седмица и да се преструваме, че всичко е наред.
Чувствам се изоставена на произвола без собствен клан, изгубена и незначителна. Започвам да разбирам какво подтиква наскоро осиротелите деца да се присъединяват към уличните банди.
Тук сме от два дни. През тези два дни ангелът нито умря, нито се възстанови. Просто лежи там, плувнал в пот. Почти съм сигурна, че умира. В противен случай досега щеше да се е събудил, нали?
Под умивалника намирам аптечка за първа помощ, но лепенките и по-голямата част от останалите санитарни материали не са предназначени за нещо повече от порязване с хартия. Ровя из аптечката и чета етикетите върху малките опаковки, флаконче аспирин. Освен че лекува главоболие, аспиринът май сваляше висока температура. Чета етикета — предположението ми се потвърждава.