Съвсем същото мога да кажа и аз, с тази разлика, че ще го отнеса не към героинята, а към героя и ще го разглеждам не от женска гледна точка, тоест с оглед не само на външността, а и на всички подробности.
Героят не винаги има меко сърце. Понякога той убива съперника си, а после, когато вече е късно, започва да страда, самобичува се и се подписва на венеца на покойния. И той прави грешки като нас, простосмъртните. Обикновено се жени не за момичето, за което би трябвало да се ожени. Но колко добре върши той всичко! Вземете дори само това, че понякога благоволява да участва в игра на крикет и въпреки че не знае да играе, винаги печели.
Така е във всичко. Без да владее греблото, той пипва първата награда на състезание по реката, а след това отива на друго състезание и също взема първа награда, и то с такава лекота, сякаш за това не му е нужно нищо друго освен желание. Чудя се дори как хората се решават да се състезават с такъв вълшебник! Ако живеещ в света на романите, преди да си помисля да се състезавам за първата награда, аз непременно бих поискал разяснение от моя съперник. „Само за миг, ако обичате, мистър Еди-кой-си — бих му казал аз, — вие кой сте: героят на романа или второстепенно лице като мен? Ако сте героят, моля да ме извините, но аз не мога да се състезавам с вас, защото не искам да бъда победен.“
Героят на популярния роман никога не е посредствена личност; той е гений във всичко. Например, макар да не е яздил, той не може да се качи на коня, без да полети като вихър и да спечели първата награда. Публиката в света на романите, изглежда, е лишена от всякаква наблюдателност. Тя се блъска над изчисления на шансовете, обсъжда рекордите и чете всички глупости, които се печатат в спортните издания. Ако бях сред тази публика, аз не бих се занимавал с излишни глупости, а бих се обърнал към някой от букмакерите, който ми се стори по-надежден, и бих го попитал:
— Кажете, моля ви, кой от джентълмените, които се подготвят за състезанието, е герой на последния роман? Кой? Оня тежък субект с малкото кафяво конче, което кашля и има оток на дясното коляно? Какви са шансовете му да спечели и десетте тура? Хиляда срещу един ли, казвате? Чудесно! Ето ви двайсет и седем златни лири и осемнайсет сребърни шилинга. Пардесюто и сакото ще ви дам за десет шилинга, панталоните — за седем шилинга и шест пенса, а обувките — да речем, за пет. Това прави общо двайсет и девет лири и шест пенса, нали така? За допълване на сумата ето ви и разписка за ипотекиране на мебелите ми, които струват… С една дума, заедно с тази разписка се събират общо петстотин лири. Всички тези ценности аз залагам за кафявото конче на героя на популярния роман.
По такъв начин веднага бих спечелил петстотин хиляди лири, разбира се, ако извършех всичко това.
Когато героят на популярния роман се къпе, той и това върши някак свръхчовешки. Никога няма да го срещнете в басейна, той се къпе направо в открито море. С бански костюм, но без спасителен пояс, той по няколко часа плува и се гмурка във водата като риба. Постепенно го заобикаля публика в лодки и героят я забавлява, като произнася цели монолози, декламира стихове и подхвърля разни остроумни (но в повечето случаи плоски) шегички.
Естествено публиката е във възторг. Нека обаче някой друг се опита да извърши същото при тия условия — той веднага би се запознал с вкуса на солената вода. Самите вълни отбягват този франт и не се решават да му създават каквато и да е неприятност.
Когато играе билярд, той винаги дава на противника си четиридесет точки аванс и въпреки това пак го побеждава. Впрочем той дори не играе, а само показва как трябва да се играе — с такава изумителна небрежност нанася ударите. Той почти не гледа топките и едва се е прицелил само, а те се насочват вече натам, където трябва. Когато всички се възхищават от майсторството му, героят небрежно съобщава, че преди пет години, като бил в Австралия, от нямане какво да прави се забавлявал малко с билярд, но оттогава не бил похващал щека, пък и билярд не бил виждал изобщо.