— Робин — каза тя неуверено. — Робин, вече е крайно време да се връщаме. Не си избрал нито подходящото време, нито подходящото място.
Тя още не се страхуваше, още не. Би било непростимо да я плаши, но той не беше в състояние и да се откъсне от нея.
Като дишаше дълбоко и дрезгаво, той се изправи и я обгърна с две ръце. Слепоочията му туптяха, а още по-силно слабините, пенисът му се притискаше в тялото й, опитваше се да разкъса дрехата й, за да се съедини най-сетне с нея. Тя беше толкова мъничка, толкова лесно можеше да я обгърне, но притежаваше и непобедима женска власт.
— Прости ми — прошепна той. — Имаш право, но Бог ми е свидетел, обзело ме е налудничавото чувство, че ще умра, ако не те притежавам.
Искаше му се тези думи да прозвучат лекомислено, искаше да притъпи с шега глупавата мелодраматичност на думите си, но за пръв път усети как обичайната фриволна нехайност сега го изоставя. Пулсирането на кръвта му повтаряше отново и отново: ще умра, ако не те притежавам… ще умра, ако не те притежавам…
Страстното му въжделение беше свързано не само с тази вечер или с физическия акт на съвкуплението, което тялото му жадуваше. Той я искаше завинаги, като своя любима и партньорка, своя съпруга. Но в момента искаше само едно — нея, сега, веднага.
Той се вкопчи отчаяно в последната надежда.
— Нали не искаше да ме любиш в дома на Маги… сега не сме в нейния дом.
— О, Робин, Робин, ти си един хитър, сладкодумен нехранимайко, наполовина ангел и наполовина дявол — въздъхна тя със смесица от укор и смях. — Кажи ми, какво да те правя?
Той затвори очи, смаян, че тя го познава толкова добре, но и благодарен, че въпреки всичко в гласа й звучи нежност.
Макси го погали по косата, после леко по бузата. Върху пламтящата си кожа той усещаше хладината на пръстите й.
Тя прокара палец по леко отворените му устни, после прегърна главата му и я привлече към себе си за една целувка. Когато устните им се срещнаха, ръката й се спусна надолу, плъзна се по гърдите му, по корема му, обгърна коравото хълмче под брича му.
Той се вцепени. Огън потече по жилите му.
— Мога само да се надявам, че никой от гостите не е решил да се поразходи — прошепна тя и пръстите й стигнаха до горното копче на панталона му.
След миг на слисване, той го заразкопчава с треперещи пръсти. Когато най-сетне успя, изпрати нежни пръсти да търсят нейните тайни.
Краткият й страстен стон почти го лиши от разсъдък. Той вдигна десния й крак, опря го на бедрото си, после вдигна и левия. Тя беше толкова отворена, толкова готова.
Когато тя изстена тихо, а бедрата й се сключиха около него, всяко връщане назад стана невъзможно. С един-единствен див тласък той проникна в нея.
Някъде между наслада и болка тя си пое дълбоко и конвулсивно дъх. Той се накара да спре. Само възможността да е в нея, беше почти достатъчно, за да стигне до върховната наслада. Всяка фибра на тялото му потръпваше. Стори му се, че е стигнал в сигурно пристанище, но в кръвта му още бушуваха бури.
Тя излъчваше сякаш мускусния аромат на секса, интимен като тялото й. Той опря гърба й на дясната си ръка, плъзна лявата между краката й, докато стигна точката над мястото, където се бяха слели в едно. Започна внимателно да я покрива с целувки.
Тя изстена. Бедрата й започнаха да описват бавни кръгове, после внезапни, силни тръпки я разтърсиха цялата и тя зарови лице в рамото му. Няколко поредни конвулсии го докараха, без изобщо да помръдва, до върховен екстаз. Дива, страстна наслада го накара да потрепери, но най-хубавото в неговия оргазъм беше чувството на неназована задоволеност.
Задъхан, той притисна чело в нейното.
— О, господи, Макси. Толкова бих желал… толкова бих желал да мога да ти дам утехата, която ти ми даваш.
Утеха. Тя се зарадва, че той не може да види в тъмното израза на лицето й. Когато разбра колко силно е неговото желание, тя склони да му се отдаде, без да се замисля. За което бе възнаградена с главозамайващ екстаз. И все пак би желала да е не само извор на емоционална утеха и сексуална задоволеност.
Не, не беше честно. Робин й даваше всичко, което можеше. Не беше виновен, че не я обича.
С надеждата, че тялото й функционира и тя няма да припадне върху каменния олтар, Макси се откъсна от него.
— Мисля, че съсипах вратовръзката ти.
— Ако е вярно, ще запазя остатъка в томче стихове като неувяхващ спомен. — Той я целуна.
Когато устните му целунаха нейните, обзе я суеверен ужас. Беше си дала клетва да се люби с него поне още веднъж. Това бързо и безумно съвкупление беше ли изпълнило клетвата? Макси се опита да надникне в едно бъдеще с много вълнуващи срещи, но съзря само плътната мъгла на отчаянието.