Когато тя пак потрепера, Робин попита разтревожен:
— Студено ли ти е? Време е да се приведем в приличен вид, за да можем да се върнем в къщата. — Той я прихвана внимателно през кръста, помогна й да стъпи на пода. — Що-годе приличен вид ще е достатъчен. Ако изглеждаме безукорно, никой няма да ни повярва.
— Безукорната чистота е невъзможна. — Макси заоправя аленочервените си поли. За щастие шалът беше запазил коприната от грапавия камък. — Надявам се, че усъмнилите се в нещо ще заключат в наша полза, че само сме се целували.
— Разбира се, че нищо друго не се и случи — заяви той с най-убедителния си глас на изпечен нехранимайко. — Така де, ти си невинно момиче, а пък аз джентълмен.
— Естествено. — Фризурата на Макси беше съсипана. Тя събра фуркетите и ги забоде здраво с надеждата, че резултатът не е прекалено авантюристичен. После посегна към шала.
Робин я прегърна през рамо и те се запътиха бавно към къщата.
— Една от причините да те заведа в Ръкстън — каза той колебливо, — е, че много исках да разбера дали ще ти хареса. Аз винаги много съм обичал тази къща, въпреки че съм живял там не повече от дванайсетина пъти. Мислиш ли, че би се чувствала добре там?
Макси си спомни топлия камък на фасадата, зелената хълмиста местност и приятната, уютна атмосфера в къщата. Ръкстън искаше да стане най-сетне нечий дом, а тя беше жена, която цял живот си бе пожелавала да има постоянен дом.
— Да — отговори тя едва чуто. — Да, ако… ако успеем да изясним отношенията си, бих се чувствала там много добре.
Едно голямо, много голямо „ако“.
27
В каретата, на път за вкъщи, Дездемона и Гайлс размениха думи, които всеки можеше да чуе, но неговите силни ръце обхващаха яко пръстите й, а тя се чувстваше някак дори абсурдно щастлива. Никога не се бе чувствала толкова щастлива.
Когато стигнаха пред нейния дом, Гайлс я придружи по малката стълба до външната врата, а там хвана двете й ръце и я погледна настойчиво в очите. За миг дланите му засилиха натиска си. Тя се запита дали сега ще я целуне — насред Маунт стрийт.
Но в този миг момичето отвори вратата. Той отпусна ръце и каза сдържано:
— Лека нощ, Дездемона. Вечерта беше наистина прекрасна.
Да, и беше прекалено рано да я завършват.
— Всъщност още не е късно — каза тя. — Не искаш ли да влезеш за малко? Мисля, че ще мога да ти предложа едно бренди.
Маркизът се поколеба, явно озадачен.
Изненадана от собствената си смелост, тя му се усмихна.
— Заповядай.
— Ами добре, за мъничко — отговори той след не твърде приятна за нея пауза.
Дездемона отпрати прислугата да си легне, отведе Гайлс в салона и наля в две чаши бренди. Когато вече се бяха настанили в две кресла един срещу друг, от непринудеността не беше останала и следа. Маркизът я гледаше замислено, а това я смущаваше. Въпреки че само преди час беше преценила вниманието му към нея повече от положително, вече не беше толкова сигурна. Може интересът му към мен, помисли си потиснато, да е бил временна заблуда, а сега той се пита как да се оттегли с достойнство.
Гайлс си изпи брендито и стана.
— Смятам, че ще е по-добре сега да се сбогувам.
Дездемона го погледна слисано. Къде ли е сбъркала?
— Е, не ме гледай така, сякаш току-що съм гласувал срещу твоя закон за защита на чираците — каза той с весел блясък в очите.
Дездемона спря да го гледа и се опита да придаде на лицето си равнодушен израз. Всяко женско същество се научава най-късно на седемнайсет годишна възраст да прикрива чувствата си. А тя се държи и след тридесетте като наивна глупачка.
Гайлс изруга наум.
— Проблемът не си ти, а аз — заяви откровено той. — Ако остана, ще ми е ужасно трудно да си държа ръцете по-надалеч от теб, а това положително няма да ти хареса. Защото ще противоречи на плановете ни за едно по-продължително опознаване.
Дездемона усети невероятно облекчение.
— Трудно ми е да повярвам, че можеш да се превърнеш в обзето от див нагон чудовище. Но дори ако… — тя му подари плаха усмивка, — мисля, че такъв риск съм готова да поема.
Гайлс поклати засмяно глава.
— Ще успея може би да се държа като джентълмен, но не мога да го гарантирам.
— Ами добре! — заяви тя с безумна смелост.
Той се разсмя. Около очите му се появиха бръчици.
— Даваш ли си сметка колко много си се променила през последните две седмици?
— Надявам се за добро.
— Несъмнено. — Той се облегна на камината и кръстоса със сериозно лице ръце на гърдите. — Може би е рано за формално предложение за женитба, но бих искал да почнеш да се замисляш над тази възможност.