Някакъв кон изцвили, някой я награби за ръката и я отдръпна много навреме от подковите на подплашеното животно.
Пренебрегвайки спасителя си, тя продължи да тича, сякаш на света имаше някъде място, където можеше да не вярва, че баща й се е самоубил. Тя се спъна и се просна тежко с цялата си дължина на паважа. Ударът й спря дъха, но раните там, където коленете и дланите й се бяха ожулили в грапавата настилка, изобщо не я боляха.
Залитайки, тя се изправи отново на крака и понечи да продължи бягството си, когато две яки ръце я награбиха.
— За бога, Макси! — чу тя познатия глас на Робин. — Спри, преди да си се пребила!
Тя се опита да се отскубне от него, но той не я пусна. Когато Робин се помъчи да я отведе, тя сви юмруци и го удари.
— Татко за нищо на света не би се самоубил, не би ме оставил сама! — изкрещя тя, а сълзите мокреха бузите й. — Той обичаше живота, обичаше мен. Не, никога не би го сторил!
Робин разбираше, че тя иска да убеди преди всичко себе си. Опита се да обезвреди юмруците, стискайки безмилостно ръцете й, но тя продължи отчаяно да се брани.
Когато един от лактите й се заби с все сила в стомаха му, той изстена от силната болка. Беше опасно да я задържа против волята й, а се боеше и да продължи да използва сила.
— Не знаем какво наистина се е случило, Канавиоста — каза той рязко, за да я накара най-сетне да попритихне. — Дженкинс може и да греши. Трябва да се осведомим по-добре.
Тя издаде мъчителен звук, престана да се брани, но крехкото й тяло трепереше и се тресеше в прегръдката му. Той разбра интуитивно, че думите му са постигнали обратното на онова, което е искал. Вместо да я убеди, че конярят е могъл и да сбърка, те й бяха отнели възможността да избяга от истината.
Изпълни го безпределно съчувствие, но знаеше също, че тя е сега в собствения си ад, в който той не може да слезе, ако тя не му позволи. Без да обръща внимание на многобройните зяпачи, той продължи да й говори тихичко и кротко с надеждата, че тонът му ще я успокои дори ако не разбира думите му.
В този миг изострените през дългите опасни години на континента сетива на Робин го накараха да вдигне глава. Няколко къщи по-надолу, на отсрещния тротоар, беше застанал Симънс. Лицето му беше безизразно.
— Боже, господи, защо трябваше този нехранимайко да се появи тъкмо сега? — Робин махна на минаваща наемна карета. Когато тя спря пред него, вдигна Макси на ръце и я отпусна бързо върху възглавниците, въпреки енергичните протести на някакъв търговец, който твърдеше, че пръв е махнал на кочияша. — За Майфеър и колкото може по-бързо — извика той на кочияша. — Ако пристигнете за два пъти по-кратко време, ще получите още пет фунта отгоре.
Докато каретата потегляше, Робин седна и взе Макси в прегръдките си. После се помоли да намери най-добрия начин да й помогне, както тя беше помогнала на него.
Симънс гледаше мрачно подир отдалечаващата се карета. Момичето очевидно бе разбрало истината и я понасяше още по-тежко, отколкото беше предположил нейният чичо. Той викна на някакво дрипаво гаврошче, което работеше за него.
— Разбери къде ще отидат.
Момчето хукна подир каретата. Когато я настигна, скочи ловко на стърчишката и се наведе така, че кочияшът да не може да го види.
Когато хлапакът се върна, Симънс можеше поне да осведоми Колингууд къде живее племенницата му. Не беше много, но всъщност всичко, което успя да свърши по тази толкова злополучна поръчка.
Макси беше всъщност в съзнание, но изживяваше силен шок. Трепереше като от студ с цяло тяло и изглежда, изобщо не осъзнаваше присъствието на Робин. По целия път до Кандовър хаус той я държа в скута си и се опитваше безрезултатно да я стопли с тялото си.
Когато тя бе споменала за пръв път за смъртта на баща си, на Робин му мина през ума възможността да е било самоубийство, защото щеше да е приемливо обяснение за упоритото желание на Колингууд да запази всичко в тайна. А какво му бе казала Макси в Ръкстън за неспособността да надникне сега в бъдещето? Бе споменала за буквално немислима възможност. Тъй като познаваше баща си по-добре от който и да било друг, не е могло и през ум да й мине, че е способен да се самоубие. Но той въпреки това го бе сторил и този факт я беше потопил в дълбоко отчаяние.
Когато стигнаха до Кандовър хаус, Робин внесе Макси покрай слисания домоуправител на ръце в къщата и извика през рамо да му донесат гореща вода, пешкири, мехлеми и бинтове. После я качи по стълбата, сложи я на леглото, съблече й скъсаната муселинена рокля и съдраните чорапи. Изобщо не го интересуваше каквато и да било благопристойност.