Когато едно слугинче донесе поисканите неща, той го отпрати на часа от стаята. Изми внимателно кръвта от коленете и дланите на Макси. Никоя от раните не беше толкова сериозна, че да се налага да я превързва, но докато ги мажеше с мехлема, болката трябва да беше жестока.
Тя не оказа никаква съпротива, лежеше неподвижно и избягваше да го гледа. Когато той приключи, тя се обърна на хълбок и зарови лице във възглавниците.
Робин я зави и сложи ръка върху стиснатия й юмрук.
— Мога ли да направя още нещо за теб?
Тя поклати едва забележимо глава.
— Канавиоста, когато аз сънувах кошмари, ти ми каза, че мъката се понася по-лесно, ако я довериш някому — прошепна й той. — Наистина ли не мога да направя нищо за теб?
— Сега не. — Сподавеният й глас едва се чуваше. — Аз съм тъжна.
— Да изляза ли?
Тя кимна.
Със свито сърце Робин стана. Въпреки че беше дребничка, тя никога не бе изглеждала крехка, но сега малката фигурка под одеялото беше толкова беззащитна и ранима. Той не се опита да назове чувствата си. Знаеше само, че е готов да даде всичко, ако това би смекчило болката й.
В желанието си на всяка цена да даде израз на нежността си, той я погали толкова леко по косата, че тя изобщо не го усети. После се накара да излезе от стаята.
Отвън, на прага, го чакаше херцогинята.
— Какво се е случило? — попита тя тихо. Той прокара с въздишка ръце през косата си.
— Изглежда, че бащата на Макси е сложил сам край на живота си.
— О, господи — пребледня Марго. Беше загубила баща си при трагични обстоятелства и можеше добре да разбере болката на Макси.
— Бих искал да можех нещо да направя — прехапа устни Робърт. — Но тя иска само да я оставят сама.
— Дай й време да преодолее шока — посъветва го Марго. — Мъката по близък е нещо много самотно. Понякога човек трябва да потъне дълбоко в себе си, преди да е готов да приеме утешенията на другите.
— Убеден съм, че имаш право — опита се той да се усмихне. — Но никак не ми е лесно да я виждам в такова състояние.
— Любовта боли, Робин. — А в усилията си да облекчи състоянието му с шега, тя добави: — Същото важи и за глада, а пък аз напоследък често имам добър апетит. Ела, изпий с мен чаша чай. — Тя го хвана под ръка и го поведе решително към дневната.
Чаят не помогна много, но беше все пак по-добре от нищо.
28
Пиеха почти мълчаливо чая си, когато влезе домоуправителят и подаде на Марго визитна картичка.
Тя смръщи чело.
— Лорд Колингууд е тук.
— Може ли да го приемем и двамата? — попита Робин. — Интересува ме извънредно много всичко, което има да каже.
— Разбира се.
Домоуправителят излезе и се върна след няколко минути заедно с посетителя. Лорд Колингууд беше висок мъж с тясно, изнурено лице.
— Моля да ме извините, че нахлувам така, херцогиньо — каза той, след като се поклони на Марго, — но имам основания да предположа, че моята племенница, госпожица Максима Колинс, живее във вашия дом. — Много бих искал да я видя.
— Тя наистина е тук, сър — потвърди Марго, — но не се чувства добре и не приема посетители. Не бихте ли желали да й оставите някакво съобщение?
Колингууд се поколеба и в този миг зърна Робин, който се беше оттеглил незабелязано в отдалечен край на салона. Той присви очи.
— Племенницата ми е пътувала с мъж, чието описание подсказва, че сте бил вие.
Робин кимна.
— Аз съм лорд Робърт Андървил.
— Братът на Уолвърхемптън?
— Същият.
Колингууд поклати недоверчиво глава.
— А пък аз се притеснявах, че някакъв нехранимайко е отвлякъл момичето.
— Благородническият произход не е гаранция срещу непочтеността — забеляза сухо Робин. — Но моите намерения по отношения на госпожица Колинс бяха дълбоко почтени. Срещнахме се случайно. И тъй като ми стана ясно на какви опасности имаше намерение да се изложи, предложих й да я придружа, за да стигне невредима до Лондон. — Докато говореше, успя да прецени Колингууд. Ако се взреше човек по-внимателно, можеше да установи слаба прилика със сестра му, въпреки че правеше впечатление на по-сериозен и по-конвенционален от лейди Рос. Беше образец на съвършен английски джентълмен и просто не можеше да се допусне той да е убил неудобния си брат. Нищо чудно, че Макси не искаше да повярва той да е способен на подобно нещо.
— Тъй или иначе бранил сте племенницата ми от детектива от Бау стрийт, когото бях пратил да я открие — отвърна Колингууд и в гласа му прозвуча лека подигравка.
— Боже господи, Симънс е детектив? — След миг на смайване Робин не можа да не се разсмее. — Трябваше да го предположа. Макси и аз го взехме за пладнешки разбойник.