— Положил сте много усилия, за да помогнете на племенницата си.
— Естествено. Та тя е в края на краищата член на семейството ми. Освен това момичето ми харесва. Бих си пожелал моите дъщери да имат поне малко от нейния темперамент. — Колингууд за пръв път истински се засмя. — Но само малко. Възпитанието на Макси не е било очевидно лесна работа. Но пък ексцентричен човек като Макс й е бил добър баща. — Той стана. — Отседнал съм за няколко дни в „Кларъндън“ и много бих искал да видя Макси, преди да се върна в Дюрам. Бихте ли й предал, много ви моля, че съм идвал?
— Разбира се — обеща Робин. — Искате ли да разкажете лично на Макси за наследството?
Виконтът вдигна рамене.
— Както вие решите. Ако смятате, че това може да я по-ободри, вие й го кажете. Боя се, че аз самият досега повече обърквах нещата, отколкото ги оправях.
— Макси може да е щастлива с толкова грижлив чичо — възрази Робин. — Като се има предвид, че ви се е налагало да бъдете дискретен, едва ли е имало по-добро решение.
— Много ви благодаря. — Лицето на Колингууд се поразведри и той се сбогува.
Когато вратата се затвори зад Колингууд, Марго погледна замислено Робин.
— Можем ли да проверим някак казаното от него?
— Навярно не сто на сто, но с малко повече информация сигурно ще мога да си съставя доста вярна картина. — Щастлив, че може най-сетне да направи нещо за Макси, Робин изтича към вратата. — При това искам да почна на часа. Не мога да кажа кога ще се прибера.
— Ще ти дам ключ от пътната врата. За да не ти се налага да си играеш на крадец, ако се наложи да се прибереш по-късничко — каза Марго. — Аз ще наглеждам Макси и ще се погрижа да не предприеме нещо необмислено. Ако мога да бъда полезна с още нещо, кажи.
— Много ти благодаря — усмихна се той, — но вече зная откъде ще получа подкрепата, която ми е необходима.
Вратата беше отворена, затова Робин почука леко и влезе. Лорд Стрейтмър вдигна разсеяно глава от писалището си, но веднага се усмихна и стана.
— Радвам се, че си се върнал в Уайтхол. Вчерашната вечер бе много приятна, но почти нямахме време да поприказваме.
— И днес няма да е по-различно. — Двамата си стиснаха ръцете и Робин седна срещу братовчед си. — Дошъл съм само да те помоля за помощ.
— Винаги на твое разположение — каза Люсиен. — За какво става дума?
— Необходимо ми е разследване на едно самоубийство, станало преди два, не, всъщност преди три месеца близо до Ковънт Гардън.
Люсиен смръщи чело.
— Става дума за бащата на твоята приятелка Макси, нали?
Робин кимна. Неговият братовчед също беше майстор да сглобява логично откъслечни факти.
— Тя е отчаяна, защото двамата са били много близки. Искам да науча колкото може повече за обстоятелствата около самоубийството, за да й помогна да понесе по-леко всичко. Бих искал да поговоря с момичето, което е намерило мъртвия, с лекаря, установил смъртта, с всеки, когото той е посетил в Лондон. При това всичко, ако може, още днес.
— Дали да не те придружа? Двама сигурно ще постигнем повече, и то по-бързо.
Робин хвърли поглед към книжата върху бюрото.
— Не си ли зает?
— Това може да почака.
— Добре. Вече не се ориентирам в Лондон, както преди, тъй че всяка помощ ще ми е добре дошла. — Робин смръщи чело. — Има тук някакъв детектив от Бау стрийт, някой си Нед Симънс, на когото семейство Колинс е възложило да се осведоми дискретно за случилото се. Ако мога да го открия, той положително ще знае дори повече от онова, което тепърва се каня да разбера.
Люсиен кимна.
— Познавам Симънс, той работи много професионално. Често се отбива в една кръчма близо до Ковънт Гардън. С малко късмет ще го намерим там.
Люсиен стана, взе един бастун от ъгъла на стаята, но после се поколеба.
— Има още нещо, което с удоволствие ще ти кажа, Робин.
— Да?
Братовчед му въртеше в ръка месинговата дръжка на бастуна.
— Странно — каза той, — от години ме мъчи съвестта, а сега просто не зная как да се изразя. — Той погледна сериозно Робин със зелените си очи. — Впрочем искам само да зная дали не ме съдиш, задето не придумах да поемеш пътя на шпионин?
— Не помня да си ме принуждавал с нож на гърлото, Люсиен — отговори изненадано Робин. — Беше по моя воля.