При тези думи, които се беше страхувала, че никога няма да чуе, на Макси й секна дъхът.
— Но нали казваше, че си неспособен истински да обичаш?
— Бях сигурен в това, но нека си остане само между нас и между мен и Гайлс — наскоро получих в това отношение много добър урок — каза той едва ли не с разкаяние. — Допреди време вярвах, че съм обичал Маги толкова силно, колкото изобщо може да обича човек, и че тя ме е напуснала, защото според нея е било все пак недостатъчно. Сега вече зная, че не съм бил в никакъв случай неспособен да обичам, а просто тогава още не съм бил срещнал подходящата жена. Маги се опита веднъж да ми го обясни, но аз явно не съм я разбрал.
Той замълча — изглежда, търсеше подходящите думи.
— С Маги винаги съм усещал някакви емоционални граници. Но с теб, Канавиоста, нямам това чувство. Онази сутрин, когато напуснахме Ръкстън, ти каза нещо, което изтълкувах в смисъл, че може би ме обичаш. Дали не е било само мое пожелание?
Думите му я изпълниха с щастие, от което тя просия.
— Разбира се, че те обичам, Робин — прошепна тя. — Всичките ми приказки за различия, съмненията ми относно един живот в Англия, всичко е само извинение. Всъщност ме беше страх единствено от това, че чувствата ми към теб са прекалено силни и това ми пречи, ако ти не ме обичаш, да стана твоя жена.
Дрехата на Робин се свлече от раменете й, когато тя стана и протегна към него ръце.
От самото начало телата им знаеха, че са създадени едно за друго. А сега нямаше вече и никакви емоционални пречки — имаше само страстно, палещо желание.
ЕПИЛОГ
Беше наистина съвършен ден за сватба, а градините на Ръкстън повече от подходящи за църковната церемония и последвалата я закуска. Списъкът на гостите беше ограничен и много от тях Макси познаваше от първия прием, на който бе присъствала в Лондон.
Гайлс и Дездемона бяха свидетелите. Две седмици по-късно Макси и Робин щяха да им се реваншират, когато по-възрастната двойка щеше да се превърне в семейна.
Когато първият глад бе заситен и тостовете произнесени, Робин се наведе към Макси и я попита тихичко:
— Дали да не направим една разходчица? Нашите гости сигурно могат да се лишат за няколко минути от нас.
— С удоволствие.
Ръка за ръка двамата прекосиха градините, сияещи във великолепието на пролетната си премяна. Само за няколко седмици Ръкстън се бе превърнал за Макси в истински дом.
— Да съм ти казвал вече колко ми харесва роклята ти? — попита Робин, когато излязоха от градините и тръгнаха през гората. — Не бях виждал подобно нещо, но ти стои великолепно.
Макси огледа предоволна роклята си, украсена с перли и ресни. Беше сватбен подарък от Марго.
— Моделът е взет от сватбена дреха на мохиканка. Аз нахвърлих скицата, а Марго намери шивачка, съгласна да я ушие, въпреки че не можеше да намери никъде бодли от диво свинче.
Слънчевите лъчи се процеждаха през короните на дърветата. Птиците чуруликаха наоколо им и изпълваха въздуха с песните си.
— Виж колко много пойни птици, Робин. Имам чувството, че искат да празнуват заедно с нас.
Той се засмя.
Обзета изведнъж от някакво подозрение, Макси се вгледа по-внимателно в пътечката.
— Лорд Робърт, да си заповядал случайно на градинаря да пръсне по този път семена, за да примами птичките?
Той се разсмя високо.
— Какво лошо има човек да направи и малко магии? Когато те зърнах тогава в Уолвърхемптън на полянката на вещиците, си помислих за Титания, царицата на феите.
Тя също се разсмя.
— Аз пък за Оберон. Изглежда, въображението ни върви някак успоредно.
— Между другото — той се поколеба, но после продължи: — Може би не бива да те питам, но ако си се опитвала напоследък да надникнеш в бъдещето, можа ли да видиш нещо?
Тя кимна.
— Дълги, дълги щастливи години.
Той взе ръцете й, целуна връхчетата на пръстите й.
— Много се надявах на това.
Пътечката ги отведе до една полянка, където Макси още не беше стъпвала. В средата видя кръг на вещици, съвсем същия като този в Уолвърхемптън. Тя спря, погледна го и изпита чувство на безмерно щастие.
Робин я прегърна и я целуна с почти болезнена нежност.
— А сега, Канавиоста — прошепна той, — научи ме пак как да се вслушвам във вятъра.