Дездемона измарширува навън към чакащата я карета, без да обръща внимание на благопожеланията за вечно здраве. Мислеше трескаво какво да предприеме спрямо аристократ, който иска да озлочести невинно младо момиче.
5
Маркиз Уолвърхемптън искаше да използва следобеда, за да се справи с кореспонденцията си. Секретарят му Чарлз току-що му беше прочел едно писмо и той тъкмо искаше да му продиктува отговора, преди да мине към следващото. Както правеше винаги и както си беше съвсем естествено.
Но установеният ред се оказа нарушен от гневната амазонка, която нахлу в библиотеката.
— Не ме интересува колко зает е маркизът — изсумтя тя, щом прекрачи прага. — Ще ме приеме и то незабавно.
Зад нея се появи слуга, зачервен като рак.
— Моля да ме извините, ваше превъзходителство. Лейди Рос настоя веднага да ви види. Става дума за лорд Робърт.
Гайлс вдигна очи. Робин беше изчезнал преди три дни. Наистина, беше го посъветвал да не се тревожи, ако изведнъж разбере, че го няма, но не му беше лесно да е съвсем спокоен.
Лейди Рос се втурна към него като боен кораб, разперил всички платна. Наметалото й се изду, чадърът й беше заканително насочен към него.
Гайлс се надигна учтиво, като се питаше отчаяно какво общо може да има тя с Робин.
— Аз съм Уолвърхемптън. Носите новини за брат ми?
— Значи и вие не знаете къде е — изръмжа лейди Рос.
— От няколко дена го няма и не съм сигурен кога ще се прибере — отвърна Гайлс и се опита да си припомни какво е чувал за лейди Рос. Името му се струваше познато, но не знаеше А каква връзка. — Каква работа имате с него?
— Става по-малко въпрос за това каква работа имам с него аз, а повече за онова, което е сторил на племенницата ми. — Дамата хвърляше на маркиза гневни погледи. — Всичко подсказва, че вашият брат я е отвлякъл.
— Как можете да твърдите подобно нещо? — Брадичката на Гайлс щръкна заканително напред. — Кой смее да разпространява подобни клевети?
Връхчето на чадъра й потрепваше като опашка на разгневена котка.
— Неколцина селяни са видели как лорд Робърт е принудил една девойка да тръгне с него. Според описанието става дума за моята племенница Максима Колинс, една млада американка.
Маркизът фиксираше посетителката си с леден поглед.
— Как и откъде се е появила тази девойка? Не мога да повярвам, че брат ми е отвлякъл невинно момиче от семейството му.
Лейди Рос извърна смутено очи.
— По-точните обстоятелства не са ми известни. Максима живееше при брат ми, лорд Колингууд. Баща й почина наскоро, след като двамата пристигнаха в Англия и момичето беше отчаяно. Преди седмица е напуснало ненадейно дома на Колингуудови, съобщавайки в бележка, че иска да дойде при мен в Лондон. Но по това време аз вече бяха на път за Дурхам, за да я видя. — Тя присви сивите си очи. — Преди три дни селяните са видели лорд Робърт със спътник, когото той е принудил да го следва.
Лицето на Гайлс беше безизразно, но вътрешно той изстена. Робин никога не би отвлякъл невинно момиче, но какво е станало, ако „жертвата“ е млада, а и не е речено да е била принудена?
— На колко години е вашата племенница?
Лейди Рос се поколеба, преди да отговори.
— На двайсет и пет.
— Двайсет и пет! Вашето възмущение ме накара да реша, че става дума за петнайсет или шестнайсетгодишно момиченце. Племенницата ви едва ли е самата невинност. На нейната възраст повечето жени са вече съпруги и майки. Ако е тръгнала с брат ми, трябва да го е сторила доброволно.
— Максима е едва от четири месеца в Англия и много скоро след пристигането си осиротя — изръмжа лейди Рос. — Тя е сам сама в чужда страна. Мъж, който се възползва от това, постъпва направо срамно.
Гайлс с мъка се овладя.
— Не разполагаме с никакви доказателства, че онова, което подозирате, се е случило.
— Къде тогава е племенницата ми, ако лорд Робърт не я е отвлякъл? — попита Дездемона. — Преди малко ми дадохте да разбера, че не знаете къде е. Според селяните той има репутацията на донжуан, тъкмо онзи тип мъже, които са способни да подлъжат младо момиче.
— Глупости — изсъска Гайлс. — Робин прекара дълги години в чужбина. А през шестте месеца, откакто се е върнал, живя тук много самотно и без да жъне при жените успех след успех.
— Селяните са май на друго мнение.
Маркизът си пое дълбоко дъх.
— Нямате никакви доказателства, че брат ми се е провинил в каквото и да било. Дори да проявя пълно разбиране за вашата загриженост, съветвам ви все пак да не отправяте необосновани обвинения към брат ми. Всичко хубаво, лейди Рос. Слугата ще ви придружи до изхода. — С тези думи Гайлс седна и се върна демонстративно към кореспонденцията си.