Предполагаше, че посетителката ще се примири със сбогуването, но вместо това слугата изкрещя ужасен, а маркизът зърна с крайчеца на окото някакво движение. Вдигна глава тъкмо навреме, за да види как чадърът на лейди Рос се насочва към него. Преди да успее да мръдне, той се стовари върху бюрото му, мина само на сантиметри край лицето му и запрати книжата на пода.
— Да не си въобразявате, че можете да ме отпратите като някой от лакеите си, Уолвърхемптън! — изкрещя лейди Рос. — Зная каква е репутацията ви. Вместо да участвате в заседанията на парламента, спотайвате се тук, в Йоркшир, като крастава жаба, пренебрегвайки дълга си. Като се има предвид примерът, който давате, не се учудвам, че брат ви е нехранимайко. — Пълните й устни се свиха презрително. — Сега мисля, че е всъщност по-добре, че не претендирате за креслото си в камарата на лордовете. Не се съмнявам, че на фона на вашите възгледи хунът Атила ще изглежда направо милозлив.
Никога през живота си Гайлс не беше проявявал грубост към жена, но малкото минути с лейди Рос промениха нещата. Той скочи, наведе се напред и опря юмруци на бюрото.
— Вземам участие в заседанията на парламента, когато се дискутират истински важни теми, но основните ми задължения са тук. Няма по-добра тор за почвата в страната от крака на собственика върху неговите земи. Използвам времето си по-ползотворно, като управлявам своето имение, вместо да играя в Лондон на карти и да плета интриги.
Той осъзна със закъснение колко абсурдно е било избухването му и добави вече по-спокойно:
— Впрочем това не е ваша работа.
Лейди Рос грабна чадъра си. За миг Гайлс реши, че иска да го използва като стик за крикет.
Вместо това тя изсъска през стиснати зъби:
— Трябва да ви се извиня. Вашите земи са прочути като пример за модерно земеделие. Не биваше да говоря така. — Човек можеше да си помисли, че извинението едва ли не й е струвало живота, но тя добави смело: — Не се съмнявам, че със срамното си държание брат ви не подражава на вас.
Не беше толкова лесно Гайлс да бъде успокоен.
— Предлагам ви да си тръгнете преди невероятните ви обвинения да ме накарат да забравя, че съм джентълмен. Много съжалявам, че племенницата ви е изчезнала, но наистина не виждам с какво да ви помогна.
— Беше глупаво от моя страна да очаквам желание за подкрепа — заяви с горчивина лейди Рос. — Мъже от вашата категория погубват някое момиче ей така, между другото, както си свалят вратовръзката. Дойдох с надеждата, че лорд Робърт е разбрал, че племенницата ми има нужда от закрила и като джентълмен я е върнал на семейството й. Вместо това той я е отвлякъл насила, а вие прикривате престъпното му поведение. Но Максима не е беззащитна. Кълна ви се, че ако лорд Робърт е причинил на нея или на репутацията й някакво зло, ще трябва скъпо да го плати.
Гайлс стигна най-сетне до един мрачен извод.
— Значи за това става дума! Вашата племенница си е поставила за цел да прелъсти лорд Робърт. А вие идвате тук да ми хленчите, че тя е отвлечената невинност, която трябва да бъде възмездена. Надявате се, че ще позволя на брат си да се ожени за нея. Само че сте си направили зле сметката, госпожо. Както по отношение на мен, така и по отношение на брат ми. Ако двамата са избягали, станало е с нейно съгласие. — Той се наведе пак през бюрото. — Чуйте ме добре, лейди Рос. Уверявам ви лично, че брат ми никога няма да се ожени за някакво довлякло се отнякъде женче, което иска да го примами в капан.
Ако чадърът на лейди Рос беше меч, щеше да се стигне до убийство.
— Бъдете сигурен — извика тя със святкащи сиви очи, — че нямам никакво намерение да принуждавам момичето да се омъжи за някакъв дегенерирал дивак. Но ви заявявам категорично, че имам желание да видя брат ви зад решетките на Нюгейт — Не забравяйте, Уолвърхемптън, отвличането е тежко престъпление. Или мислите, че ще можете да го отървете с връзките си. Аз също имам влияние. Ако е било извършено престъпление, ще изправя лорд Робърт пред съда.
Тя се обърна на токчета и измарширува към вратата. Вече беше стигнала прага, когато маркизът най-сетне се сети коя е — убедена реформаторка, която се радва на подкрепата на видни политици от двете партии. Гайлс я познаваше отдавна от разказите за нея и затова си я беше представял много по-стара. В действителност прочутата и страстна реформаторка беше доста години по-млада от него, навярно някъде под трийсетте.
Божичко! Тя наистина разполага с предоволно влияние, за да причини на семейство Андървил сериозни неприятности дори ако Робин не е престъпил закона.