— Мислите ли, че сме вече в безопасност? — изпъшка тя, след като се отпусна за миг.
— Съмнявам се да са се насочили по нашите следи — отвърна Робин. — Решили са по всяка вероятност да си спестят енергията за следващите пътници.
Макси свъси чело.
— Трябва да осведомим властите.
— И какво да им разкажем? Те положително знаят, че по тези места разбойници кръстосват пътищата. Пък и докато им съобщим нещо, Джем и Нед ще са през девет гори в десета. — Той се засмя. — Мисля, че спечелихме близо десет фунта стерлинги. Ако не бях изгубил часовника, щях да кажа, че твърде добре използвахме премеждието.
Макси се разсмя и облегна глава на рамото на Робин.
— Представяте ли си физиономията на Джем, когато разбере, че джобът му е празен? Та вие го направихте на последен глупак.
— Създателят се е погрижил за това преди мен.
Тя вдигна усмихнато лице към него, за да каже нещо и в този миг той я погледна в очите. Ризата му беше разкъсана около врата и оголваше няколко сантиметра голи гърди, косата му се спускаше на влажни, къдрави кичури над челото. Той преливаше от живот, той беше прекрасен и тя го желаеше, както никога досега не бе пожелавала мъж.
— Хуморът ви е твърде богохулствен — каза тя, като се мъчеше да създаде дистанция.
— Богохулството е един от моите специалитети. — Той вдигна ръка и прокара нежно като с перце пръсти по леко разтворените й устни, по връхчето на езика й. Соленият им вкус го направи изведнъж много реален, вече нито тайнствен, нито загадъчен.
Той изстена хрипкаво, пъхна ръка под тила й и повдигна главата й към своята за целувка. Устните му бяха топли, езикът му — палава наслада. Тя отвори някак съвсем естествено уста. Целувката стана по-страстна, желанието я обзе цяла, отне й каквато и да било сила за съпротива. Тя затвори очи и загали тила му, навивайки на пръсти копринено-меките кичури на косата му.
Робин промълви името й, гърленият звук идваше от много дълбоко. Дясната му ръка се плъзна по гърба й, накара я да потрепери, притисна я плътно към себе си. Ръцете й, опрени в неговите ребра, ту се разтваряха, ту се затваряха, вкопчени в ленената му риза. Беше го сметнала за студен човек, но в устните му, в коравото, искащо тяло нямаше нищо хладно.
Цвиленето на кон ги върна към действителността. С безкрайно учудване тя си даде сметка, че е целунала един джебчия, пладнешки разбойник, който по всяка вероятност дори не помни истинското си име. Не само го целуна, но му се наслади толкова лакомо, като на първото късче кленова захар след дълга и студена зима.
Макси отвори очи, отстъпи крачка назад, опря ръце на гърдите му, за да го отдалечи и си пое дълбоко дъх. Погледите им се срещнаха и тя отново зърна в очите му сенките, които вече бе забелязвала един или два пъти.
Доловила инстинктивно опасност, тя потърси спасение в неутрална тема.
— Без връхна дреха изглеждате много подозрителен. Колко далеч може да сме от най-близкия град, за да си купите там нова?
Той си пое дълбоко дъх, лицето му стана по-спокойно.
— Предполагам, че този път води за Ротърхем. Там сигурно ще намерим някой вехтошар, но може да стане и по-рано.
Макси вдигна раницата и шапката. Докато слизаха по хълма към шосето, все се питаше неволно дали ще намери кураж да продължи това съвместно пътуване.
Маркиз Уолвърхемптън беше позадрямал върху меките възглавници на каретата си. За щастие това странно преследване ставаше при хубаво време и пътищата бяха в що-годе добро състояние. Гайлс не беше сигурен дали наистина е по следите не бегълците, но пък неоспоримо беше, че следва отблизо лейди Рос. Нейната боядисана в жълто карета беше много по-лесна за преследване, отколкото двама пешеходци.
Беше почти заспал, когато резки изстрели нарушиха монотонното потракване на каретата. Гайлс отвори бързо прозореца и викна на кочияша:
— Виждаш ли какво става?
— Сигурно е нападение, милорд — отвърна му кочияшът. — Допускам, че не желаете да се върнете, за да избегнете стълкновението?
— Правилно предполагаш. Приготви се при нужда да се намесиш. — Докато зареждаше пистолета, който държеше за в случай на нужда в каретата, Гайлс изведнъж се запита дали жертвата не е лейди Рос. Едва ли. Впрочем тя пътуваше на малко разстояние от него, а карета като нейната беше чудесна цел. Мили боже, та тя сигурно ще наругае разбойниците, а те на свой ред ще я убият за такова непокорство.
Каретата на Гайлс взе един завой и кочияшът спря с все сила конете, за да избегне сблъсъка с карета, застанала напряко на пътя. Той блъсна вратичката и изскочи навън. Само след миг към него се присъедини с карабина в ръка и слугата, който беше седял дотогава на капрата, пред тях препусна с цвилене и къчове и се скри в гората кон без ездач.