— Да, но толкова лъжи — възрази Макси.
— Не бяха чак толкова много. Наистина прекарах известно време на Иберийския полуостров и съм срещал сър Джон Мур. С нито една дума не съм твърдял да съм бил един от войниците му или негов приятел. — Лицето му стана угрижено. — Разбирам защо сте толкова чувствителна. Причината е във вашето състояние.
— Вие… Вие сте невъзможен! — извика тя, раздвоена между яд и смях. — Как можахте да му кажете, че съм вашата бременна съпруга?
Той я изгледа замислено.
— Ако имате възражения, в смисъл че не е вярно, можем много бързо да променим нещата поне отчасти.
Макси изсумтя пренебрежително.
— Бог ми е свидетел, че съм получавала неведнъж непристойни предложения, но това беше най-абсурдното. Дори да имах интерес, какъвто аз нямам, щях да съм ненормална, ако реша да забременея тъкмо на път за Лондон.
— Имах предвид по-скоро другата част. Достатъчно е да поемем на север, към Гретна Грийн. Сега сме немного далеч от Доктърс Комънс, а там можем да получим специално разрешение.
Дори една американка знаеше какво означава женитба.
— Шегите ви стават все по-нахални, лорд Робърт — заяви ядосано Макси. — Бихте си получили заслуженото, ако приемех предложението ви и ви вържех за себе си за през целия ви живот.
— Мога да си представя и по-лоши неща.
Тя спря като замръзнала и го погледна.
— Защо говорите така, Робин — попита тихо.
— Представа нямам — отвърна той с мрачна откровеност. — Но смятам, че предложението ми не беше лошо.
Последното, от което Макси имаше нужда, беше един очарователен нехранимайко. Въпреки това установи шокирана, че перспективата не е лишена от чар. Робин може да не будеше доверие нито с думи, нито с дела, но беше и много мил, забавен и толкова хубав, че се чувстваше привлечена от него като нощна пеперуда от светлината.
Въпреки това си оставаше нехранимайко. Ако изобщо някой ден се омъжи, ще си избере съпруг, който може да й осигури покрив над главата. Тя се освободи от смущаващия му поглед и продължи да върви.
— Допускам, че имате из цяла Европа три или четири съпруги, тъй че още една не би ви натоварила кой знае колко. Но аз за съжаление мразя сборищата и затова ви отказвам, като ви благодаря за честта.
— Нямам други жени. Както сте могла да забележите, не съм много опитен на тема предложения за женитба. Единственият път, когато направих… — Той изведнъж млъкна.
Когато мълчанието продължи, тя бързо вметна:
— И какво стана тогава?
— Дамата, разбира се, ми отказа. Много умна жена. Приличате си с нея. — Той се засмя. — Не съм много сигурен дали бих желал да взема за съпруга жена, достатъчно неразумна, за да се омъжи за мен.
Беше отново предишният шегаджия, въпреки че Макси усети — той криеше зад думите си някаква болезнена истина. Тя поклати глава и продължи да върви. Можеха навярно да станат приятели, но тя очевидно никога нямаше да го разбере докрай.
Да открие следите на племенницата на лорд Колингууд, не беше кой знае колко трудно за човек със способностите, които притежаваше Симънс. А тъй като птичето не знаеше, че го преследват, беше поело по пътя като гъска, която само чака да я оскубе някой.
Отначало не беше чак толкова лесно, защото малцина си спомняха за малко момче с широкопола шапка. Стана по-лесно, когато момичето се събра с някакъв рус нехранимайко. За него си спомняха край пътя всички жени до една.
Симънс се питаше със злорадо удоволствие как ли ще реагира Колингууд на новината, че племенничката му е една малка курва. Ех, на негово превъзходителство можеше и да не му пука. Основната му цел беше да попречи тя да стигне до Лондон, където би могла да научи истината за баща си. Симънс разбираше добре, че Колингууд има основание да иска да попречи тъкмо на това.
Симънс загуби веднъж плячката си от очи, когато двамата поеха южно от Шефилд напряко през полето от един път към друг, но после отново откри следата. Сега двамата имаха само няколко часа аванс. По всяка вероятност момичето и неговият спътник са намерили подслон в някоя плевня или на място за преспиване във вид на кръг от един-два метра. С малко късмет може да ги открие още същата нощ.
Той се засмя дрезгаво. Птиченцето сигурно не е готово да се раздели с момчето си и да се върне в Дюрам, но това беше неизбежно. Симънс щеше да се справи и с двамата.
Благодарна, че са намерили приемливо място за пренощуване, Макси захвърли раницата на тревата и изтича до близката горичка да събере съчки. Когато се върна, Робин тъкмо се мъчеше да запали огън.