Мъжът също се преви одве.
— Ах ти, мръсно малко… Последвалата псувня беше ужасно вулгарна и Робин се зарадва, че беше изречена на тарикатски език, който Макси навярно не разбираше. Като продължаваше да ругае, лондончанинът бръкна в дрехата си и извади пистолет.
Преди да успее да стреля, Макси се хвърли отгоре му и посегна към оръжието. Тежестта му я накара да изгуби равновесие и двамата се стовариха върху тревата.
Тя вече отново беше на крака, докато Симънс още си поемаше замаяно дъх. Неприятното щракане, с което се натиска спусъка на пистолет, изпълни полянката.
— Бих предпочела да не използвам това нещо, господин Симънс — рече тя с опасно тих глас, — но предпочитам да стрелям, не и да ви последвам. Затова да ви видя гърба, изчезвайте!
Симънс я зяпаше ядосан.
— Я пусни това нещо, малка уличнице, или ще съжаляваш, че си се родила.
Беше направил може би смъртоносна грешка, подценявайки Макси. Със съзнанието, че тя е способна да убие мъжа, ако не се намеси, Робин изтича на полянката тъкмо в мига, в който тя вдигна пистолета и се прицели.
Тъй като беше точно зад едрия лондончанин, Робин не знаеше дали Макси е забелязала маневрите му. С надеждата, че тя ще стреля достатъчно високо, той скочи напред, падна и награби Симънс за краката. Двамата се стовариха на тревата в мига, в който куршумът изсвистя над поляната.
— Мръсно, коварно псе! Ще ви науча аз вас как се напада мъж изотзад! — изрева Симънс и се обърна към новия си противник.
Този мъж от покрайнините на Лондон се биеше и ловко, и брутално, но Робин се радваше на предимството на изненадата. Държеше в ръка и чепата тояга, която придаваше на ударите му допълнителна сила.
Яко улучване по брадичката накара Симънс да се олюлее назад, но после той вдигна ръка към рамото на Робин. Награби Робин за яката и се опита да притегли по-дребния мъж колкото може по-близо до себе си, за да му нанесе по-як удар.
Въпреки опасността да му разкъсат ризата до пъпа, Робин се отскубна. Той се престори, че запраща як удар в лицето на лондончанина, а после използва отбранителното му движение, за да стовари юмрук в стомаха му.
Симънс се смъкна с широко отворени очи на земята. Робин го обърна ловко по корем и изви дясната му ръка на гърба така, че за малко не я счупи.
— Елегантният спътник е все още тук — изсумтя той. — Трябваше да сте по-предпазлив.
Симънс беше толкова благоразумен, колкото и чувствителен на болка. Той почна така диво да удря наоколо си с лявата ръка, че за малко да се освободи. Робин се наведе, посегна към шията му и упражни на определено място огромен натиск върху артерията. Симънс издаде клокочещ звук, изпъна се за кратко, а после изпадна в благотворно безсъзнание.
Макси отпусна пистолета.
— Този трик е наистина впечатляващ — каза тя с малко несигурен глас. — Можете ли да ми го преподадете?
— В никакъв случай. Много е опасен, защото може да причини смърт или трайни увреждания, ако се натиска прекалено дълго. — Робин обърна Симънс по гръб и му завърза ръцете със собствената му кърпа. — Да не говорим за възможността следващия път да го изпробвате на мен, ако направя нещо, което ви ядоса.
— Приемам, че е много мъдро от ваша страна — съгласи се Макси. — Загубя ли самообладание, не мога за нищо да гарантирам.
— Вече го забелязах — отвърна сухо Робин. — Искахте да го убиете, така ли?
— Не, въпреки че ме сърбяха ръцете. — Тя донесе ботушите си и ги притисна към гърдите. — Целех се в ръката му, за да го откажа с лека рана от намеренията му. — Тя хвърли с треперещи ръце пръст върху огъня. — Мисля, че и двамата сме на мнение, че трябва да изчезваме час по-скоро оттук.
Маркиз Уолвърхемптън тъкмо размисляше навъсено, че ще е добре да си отпочине в Блит, когато каретата му изведнъж спря. Той надникна през прозореца и видя, че кочияшът му разговаря с някакъв набит, доста поочукан мъж, който куцукаше по пътя редом с тях.
Гайлс слезе.
— Случило ли ви се е нещо?
— Нападнаха ме и ме ограбиха — измърмори навъсено мъжът. — Освен това ми откраднаха коня. — След като хвърли поглед на короната на вратичката на каретата, добави, като се мъчеше да е колкото може по-учтив. — Дали ваше благородие ще можете да ме откарате до близкото селище?
— Разбира се. — Гайлс пусна непознатия да се качи пръв, качи се и той и си помисли, че пътищата са много по-несигурни, отколкото беше предполагал. Той запали лампата в каретата и извади манерка с бренди. — Както виждам, спечелил сте си хубава синина на окото — установи той и наля на госта великодушна порция.