— Не ми е първата.
Гайлс огледа якото тяло на мъжа.
— Напълно ви вярвам. Боксьор сте, нали, или греша?
— Бях. Казвам се Нед Симънс, но на ринга се изправях с името Убиецът. — Приятно трогнат от проявения към него интерес, той изля коняка в гърлото си. — Да сте присъствали на някой от двубоите ми?
— Съжалявам, не съм много добре запознат с бокса, но мой приятел беше заложил веднъж доста тлъстичка сума на вас и беше спечелил. — Гайлс се ровеше в паметта си. — Когато победихте Гейм Чикън в деветнайсет рунда, доколкото си спомням.
— В двайсет и един рунда. Леле, беше най-готиният кютек в целия ми живот.
— Това значи, че днес трябва да са били събрани доста много мъже, за да успеят да ви накарат да коленичите.
Забележката се оказа грешка. Симънс изригна ураган от псувни и проклятия, всичките с една и съща цел — да убеди, че е бил победен против всички правила на честния юмручен бой по много непочтен начин. Гайлс го слушаше доста разсеяно, докато думите „сламено рус елегантен тип“ събудиха любопитството му.
— Но русият мъж трябва да е бил някое много яко момче — каза Гайлс подчертано разсеяно.
Симънс видимо потрепери, защото трябваше да признае твърде неприятна за него истина.
— Ами, беше по-скоро жалко джудже, ама ги приказваше едни, като по книга — призна си после неохотно. — Никога не бих предположил, че е толкова добър борец. Пък и никога нямаше да ме повали, ако не беше ме нападнал изотзад и ако онази женска не беше насочила пистолет към мен.
Гайлс сподави усмивка. Значи Робин и покровителстваната от него невинност са минали наскоро оттук. Освен това, изглежда, споменатата ужасно прилича на леля си.
— Но защо ви нападнаха тези двамата?
Лицето на Симънс се затвори като мида.
— Повече не мога да ви кажа. Строго поверително.
Гайлс тъкмо разсъждаваше дали да изкопчи срещу пари още сведения от този мъж, когато отвън долетя цвилене на кон.
Симънс надникна през прозореца.
— Това е моят кон. Проклетото копеле, изглежда, не е знаело добре да язди. Мога само да се надявам, че си е строшил врата, когато кобилата го е хвърлила.
Маркизът не беше зървал през живота си кон, който да може да хвърли неговия брат, още по-малко кранта като тази отвън. Робин сигурно е пуснал животното на свобода. Слава на бога, че не е обогатил списъка на прегрешенията си и с конекрадство.
Хванаха коня, вързаха го отзад и каретата продължи пътя си до близкия, град.
Там Гайлс остави Симънс по негово желание пред една повече от жалка гостилница. Той самият отседна в най-добрата, която Уъркшоп можеше да предложи. Ех, не можеше, разбира се, изобщо да се сравнява с Уолвърхемптън, но разполагаше поне с чисто спално бельо.
Когато задряма, не сънува нито бегълците, нито възможните скандали, а лейди Рос, тази наистина главозамайваща амазонка.
Симънс вече беше работил в тази част на страната и си намери само за час нов пистолет и достатъчно много мъже, които да му помогнат в преследването.
Когато малко по-късно вече налагаше синината около окото с къс сурово месо и се наливаше с огромно количество местна бира, той си мислеше за русия фукльо, който му беше налетял изотзад. Колингууд сигурно би се възпротивил на племенницата му да й се случи нещо лошо, но нищо на този свят не можеше да възпре Симънс да нашари яко задника на оня със сламената коса.
8
Изгубиха близо час, докато намерят една изоставена плевня. Ако бяха останали да лагеруват на предишното място, Макси щеше да сготви малко зеленчуци с шунка, но при дадените обстоятелства трябваше да се задоволят с хляб и сирене.
След това Робин се излетна върху сеното. Лунната светлина, която проникваше през тясното прозорче, посребряваше лъскавата му коса.
— Мисля, че е време да ми обясниш най-сетне какво всъщност става. Или целият път до Лондон е пълен с огромни, яки мъжаги, които искат да те отвлекат?
Макси нямаше навика да се доверява на когото и да било, но разбираше, че дължи на Робин да му обясни.
— И аз не съм сигурна, че разбирам какво става. Не зная дори откъде да започна. Какво бихте искал да знаете?
— Онова, което сте готова да ми кажете — отговори той. Тя изпита изведнъж нужда да му довери всичко за произхода си.
— Баща ми, Максимус Колинс, е най-малкият син от едно тъй наречено добро семейство. Той разбрал доста бързо, че шансовете му за бъдещето не са твърде добри и прекарвал повечето си време в хазартни игри и други развлечения.
Тя се усмихна притеснено.
— Дядо ми стигнал до извода, че Макс е безполезен, скъпо струващ паразит, в което навярно е бил прав. Той му предложил да му плати дълговете, ако приеме да напусне Англия. На баща ми не оставал друг изход и той решил да потегли за Америка.