— Трябва да разбера истината — възрази решително Макси. — Не се опитвайте да ме разубедите.
— Такова нещо не би ми минало наум даже насън — заяви засмяно Робин. — Но вече е късно, а и двамата сме уморени. Утре ще имаме време да решим как най-добре да му се измъкнем на Симънс, за да стигнем безпрепятствено в Лондон.
— Искате да ми помогнете? — попита тя неуверено.
— Да и независимо от това дали ви харесва, или не. Нямам нищо по-добро предвид, а ми се струва, че задачата си струва. — Той се отпусна върху сеното и увлече Макси със себе си.
Тя се задърпа, опита да се отскубне.
— Денят беше дълъг и напрегнат, нямам никакво желание да се браня сега и от вас.
— Вие все още подценявате моята интелигентност. Да не говорим за способността ми да се владея. Наясно съм, че ще забиете нож в най-скъпоценната част на анатомията ми, ако взема да се държа непристойно. Само че нощта е студена и на двама ни ще е по-топло, ако се притиснем един в друг. Съгласна?
Тя въздъхна кратко и спря да се бори.
— Съгласна. Съжалявам, че съм толкова невъздържана, Робин.
— Ех, нали вече зная защо е така. — Той я целуна леко по слепоочието, а после уви плътно и двамата с одеялото.
— Както госпожа Харисън вече каза, вие сте чисто и просто едно мъничко, беззащитно същество. — Той обгърна кръста й с ръка и я привлече по-близо до себе си. — Винаги съм си мислил, че индианците са по-високи.
— Всяка раса си има и изключения. Майка ми беше доста нежна, но аз съм мъничето и в двете си семейства.
— Това се компенсира с изключителен темперамент. — В гласа му се долавяше смях. — Имате ли освен английското си и мохиканско име?
След кратко колебание тя отговори:
— В племето на моята майка се наричам Канавиоста.
— Канавиоста. — Името се отърколи от езика му. С изключение на баща й Робин беше първият белокож, който го изговаряше. — Има ли определено значение?
— Да, но не е лесно да се обясни. Включва течаща вода, но и усъвършенстване, умение да направиш нещо по-добре.
— Течаща вода — повтори замислено той. — Това ви подхожда.
Тя се засмя.
— Не романтизирайте името ми. То може със същия успех да бъде преведено и като „човек, който подобрява мочурищата“. Но колцина англичани знаят всъщност първоначалното значение на името си?
— Робърт означава „със сияйна слава“ — отвърна той бързо.
— Но вие предпочитате Робин, като Робин Худ. — Дали фактът, че знаеше значението на името си, подсказваше, че е истинското? Впрочем като се имат предвид обширните му познания, можеше и абсолютно нищо да не значи.
На топло и сигурно, както отдавна не се бе чувствала, Макси потъна бавно в нежен сън — заслушана във вятъра, дъжда и равномерните удари на сърцето на Робин.
9
Макси се събуди с приятно чувство за топлина. Миризмата на прясно сено нахлу в носа й, а спящото тяло на Робин я пазеше от сутрешния хлад. Едната му ръка лежеше на гърдите й.
Беше много приятно, прекалено приятно, но нямаше да е добре, ако при събуждането си го възприеме като един вид прецедент. Тя отмести внимателно ръката му.
Движението й го събуди. Той се отърколи бавно по гръб и се протегна. Макси се опря на лакът и се загледа в рошавата му руса коса. Сигурно така е изглеждал и като малко момче, мечтаещо за затворено с кожена превръзка изгубено пиратско око и белези от сабя.
Тя се усмихна.
— Добро утро. Аз спах чудесно, и вие ли?
Той се усмихна на свой ред. Невероятната последица от това беше, че Макси си пожела да може да го вижда всяка заран до края на живота си.
— Направо великолепно — каза той с дрезгав сутрешен глас. Робин сложи небрежно ръка на рамото й. Много бавно, сякаш против волята му, ръката му се плъзна надолу по ръкава й. Под топлата му ръка в Макси се пробуди тревожна сексуалност. Със силно разтуптяно сърце си спомни една старинна песен, в която се казваше, че за двойка, която вече се е решила, дрехата не е никакво препятствие.
Очите му потъмняха, ръката му спря и той загали с палец вътрешната страна на лакътя й. Почти ужасена от чувствата си, Макси затаи дъх.
Милувката му се плъзна надолу, после ръката му стисна китката й. Там кожата беше гола, а под натиска на връхчетата на пръстите му направо пламна.
Скъсаната риза на Робин оголваше трапчинката на ключицата. Тя копнееше да разкъса цялата риза, за да види и докосне мускулестото силно тяло, което я бе държало цялата нощ в прегръдката си. Копнееше да е мохиканка, способна да се отдаде, без да се замисля и без да се срамува.