Той улови погледа й.
— Нещо не е наред?
— Женска чувствителност — отвърна тя бързо. — Ставам нервна, като гледам бръснач толкова близо до гърлото.
Той се ухили.
— Досега не съм си причинявал значими щети. — Той привърши бръсненето с три ловки движения на ръката, избърса острието и затвори бръснача.
— Предимствата са очевидни — каза Макси и се зарадва, че вече не е изложена на гледката на чувствена мъжественост. — Има ли тук наблизо джамбазки пътеки?
— Една минава източно от Нотингам, на два дни път оттук. По това време на годината има добри изгледи скоро да се натъкнем на джамбази.
— Пътешествали ли сте друг път с джамбази?
— Да. Затова познавам тази пътека. — Той натопи кърпа в топлата вода, изстиска я, изми си лицето и шията. — Когато избягах от къщи, срещнах група говедари.
Звучеше правдоподобно.
— Сигурно сте причинили на майка си не една безсънна нощ.
След доста продължителна пауза той каза:
— Не, никога. Щом ме родила, тя ми хвърлила един поглед и, шокирана, веднага загубила съзнание.
Подчертаното безразличие не можеше да прикрие нотки на болка.
— Съжалявам — каза тя тихо.
— Не колкото баща ми. — Робин вдигна тенджерата, излезе пред вратата и изля водата от бръсненето. — Ако се съди по портретите, аз много й приличам. Баща ми не можеше да ме погледне, без да потрепери.
Ако можеше, Макси щеше да се разплаче от съчувствие към детето Робин, но вместо това попита спокойно:
— Защо ми го разказвате?
Той мълча много дълго. Профилът му беше хладен и отблъскващ като сивото небе.
— Не зная, Канавиоста. Може понякога да ми е трудно да крия всичко за себе си.
Като го чу да произнася името, което нейната майка й беше дала, тя усети как тръпки я полазиха по гърба. Той за пръв път й доверяваше драговолно нещо, скрито под съвършената му, непроницаема външност. Може би причината беше, че предишната вечер тя му довери толкова много неща за себе си. Но може и прекараната така близо един до друг нощ да е разрушила част от преградите, които ги разделяха.
Дездемона прие с облекчение вестта, изпратена от лорд Уолвърхемптън, че бегълците са били видени на пътя за Ротерам. Вече знаеше, че при създалите се обстоятелства двамата са общо взето добре. По-големи подробности маркизът не съобщаваше. Което значеше, че тя ще трябва да преследва бегълците по своя инициатива и сама да провежда издирването им.
Междувременно се беше научила да задава правилните въпроси на правилните места. Малките селца, където никой чужденец не оставаше незабелязан, бяха най-добрият източник на сведения, а най-добри информатори по-възрастни хора, събрани в местните кръчми. Търговци и собственици на магазини също не бяха за пренебрегване.
Дездемона влезе за трети път този ден в единствената бакалница на малко селище. Този път се казваше Уингърфорд. Бакалницата разполагаше с обичайния асортимент от кинкалерия, платове, керамични съдове, сол, захар, брашно и сладкиши за децата. Кафяво-черна котка хъркаше мирно върху куп носени дрехи.
Когато Дездемона влезе, възпълната бакалка побърза да я посрещне, да поздрави елегантно облечената клиентка.
— С какво мога да ви бъда полезна, милейди?
— Питам се дали не сте видяла през последните няколко дни тук, в селото, моята племенница и нейния съпруг. Тя е тъмнокоса, доста дребничка и облечена като момче. Той е среден на ръст, светлорус и хубавец.
— Оле, амче те вчера бяха тук. — Жената оглеждаше Дездемона с изострено любопитство. — Джентълменът си беше скъсал ризата, та му трябваше нова. — Тя се изкашля сдържано. — Трябваше му и шапка и малко бельо. За съжаление не можех да му предложа нищо поне малко от малко толкова фино като онова, което носеше, но ми се видя, че остана все пак твърде доволен.
Дездемона подхвана готовото си обяснение.
— Цялата тази работа е доста абсурдна. Съпругът на моята племенница се хванал, без много да му мисли, на бас, че ще стигне пеш до Лондон, а момичето решило да го придружи. Отскоро са женени и на нея цялата тази история й се сторила, изглежда, просто шега. Аз бях, разбира се, много против, но в края на краищата не можех и да им забраня.
Тя въздъхна дълбоко и загрижено.
— То всичко това нямаше да е чак толкова лошо, ако бащата на момичето не се беше разболял изведнъж много тежко. Сега се мъчим да открием моята племенница, та да се върне при баща си, преди да стане, знае ли човек, много късно. — Гласът на Дездемона трепереше леко. Ако разказва още по-често тази история, в края на краищата ще вземе и тя да й вярва. — Моята племенница или съпругът й да са споменали случайно по кой път ще продължат?