Робин завърши представлението, като измъкна майсторски глухарчето от кърпата си и го поднесе на ханджийката с поклон и няколко мили думи.
След малко дойде при нея на масата в ъгъла, където тя го чакаше.
— Имаме късмет — каза той. — Има свободна двойна таванска стая. Ханджиите са готови да ни я дадат, а също и вечеря, закуска и топла баня. Всичкото за не повече от четири пенса.
— Чудесно. А какво се иска от вас срещу всичко това?
— Две вечерни представления в кръчмата. — С едва ли не страхопочтителен глас добави: — А след тях ще получим топлата баня.
— Съдбата е благосклонна към нас — каза тя сериозно.
— Така е.
За миг Макси повярва, че открива в неговия поглед истинския Робин, но тъкмо тогава той каза:
— Сега остава само да намерим водача на джамбазите и да му поискаме разрешение да продължим пътя си с тях. Те ще потеглят най-вероятно утре заран към седем.
Тя направи гримаса.
— В такъв случай цивилизованият живот едва ли ще успее да ни омръзне.
Той се усмихна.
— Търкулнат камък мъх не хваща, но пък се излъсква.
Тя го последва до прага на хана.
Макси се отпусна с толкова чувствено удоволствие в топлата вода, че някой пуритански проповедник положително би я обрекъл на мъките на ада. След няколко дена миене в студени потоци горещата баня беше наистина нещо райско.
Когато кожата й взе да се сбръчква, тя изплакна сапуна от косата и излезе почти неохотно от водата. Цинковата вана беше сложена зад параван, но тя искаше да е облечена, преди Робин да се качи горе след второто си представление.
Мисълта, че може да я изненада във ваната, я накара да се запита какво ли би се случило тогава. Отговорът беше повече от ясен и повече от еротичен. С пламнали бузи тя енергично се избърса. Налагаше се да призове към ред не Робин, а себе си.
Беше присъствала на първото му представление и се бе смяла като всички останали. После се бе качила в стаята им и беше изпрала всички дрехи, които засега не й трябваха. Те бяха окачени сега на облегалката на един стол до камината. Вярно, че се наложи да платят два пенса за въглищата, но пък мисълта, че утре ще може да облече чисти дрехи, беше толкова приятна.
Използва единствената си риза като нощница. Беше повече от приятно да усеща меката батиста върху кожата си. Днес ще спи като истинска жена, въпреки че утре заран ще трябва да нахлузи отново ботушите и брича.
Тя седна кръстато на пода пред камината и се залови да реши и суши дългата си гъста коса. Като се изключат приглушените шумове, долитащи откъм кръчмата и мученето на неспокойния добитък, беше съвсем тихо. Даде си сметка, че откакто срещна Робин, за пръв път принадлежи само на себе си. Макси усети самотата си като нещо много приятно, но, разбира се, само защото знаеше, че той скоро ще е пак при нея.
Мислите й я отведоха в Лондон и тя си зададе въпроса, какво ли ще научи там. Все още беше твърдо решена да открие истината за смъртта на баща си и ако наистина е бил убит, да се погрижи той да бъде отмъстен. Въпреки това изпита неволно страх от онова, което при известни обстоятелства можеше да открие. Въпреки всичките му слабости, много обичаше баща си и нямаше никакво желание да открие нови доказателства за негови възможни погрешни стъпки. Ако ли пък лорд Колингууд има нещо общо със смъртта на баща й, щеше наистина много да съжалява, но това нямаше да я освободи от дълга да постигне справедливо възмездие.
Е да, но по-лесно беше да изживява мига. Пътешествието имаше чудесното достойнство, че отлагаше всичко това. В миналото й имаше траур, в бъдещето я очакваха трудни решения, не само във връзка със смъртта на баща й, но и с бъдещия й живот.
Тя отпусна гребена и се замисли за Робин. Въпреки че отначало възрази категорично против присъствието му, неговата подкрепа и помощ се оказаха почти неоценими, а чувството й за справедливост й подсказваше, че трябва по някакъв начин да му се отблагодари.
Да му се отдаде беше най-очевидното решение. Това сигурно щеше да е еротично преживяване, а билковият чай щеше да предотврати възможни нежелани последици. Но Макси се боеше, че от нейните сложни и трудно обясними чувства към Робин, ако стане толкова интимна с него, може да възникне любов. А след мъката заради смъртта на баща й, наистина не й трябваше и мъка от несподелена любов.
Освен това съществуваше и вероятност подобно нещо да се окаже нежелано. Да, тя несъмнено привлича Робин, но и той като нея явно се съмнява дали ще е разумно двамата да станат любовна двойка.