Выбрать главу

С кратка и доста жалка усмивчица, тя се залови отново за работата си. Приличаше на котка, която се озовава всеки път откъм неправилната страна на вратата. Никога не й бе харесвало да е предмет на въжделение. Сега установяваше, че й е еднакво неприятно да бъде обект на лишено от плътско желание приятелство.

Да изкачиш стълба с медна тенджера вряща вода съвсем не беше лесно, но за Робин задачата беше допълнително утежнена от количеството изпита бира. С голяма мъка успя да изкачи стъпалата без инциденти. Почука на вратата, за да предупреди Макси за идването си. После влезе.

Тя седеше, кръстосала крака, на пода пред камината и решеше косата си, която й стигаше, гъста и гарваново черна, чак до кръста.

— Как мина второто представление? — попита тя с усмивка.

Той спря като вкаменен. От първия миг му се бе сторила хубавичка и привлекателна, но никога толкова прелъстително женствена. Трепкащите пламъци в камината обгръщаха тялото й с топла светлина и правеха тънкия плат на ризата й почти прозрачен.

Вече знаеше, че момчешките дрехи прикриват стройно женско тяло, но действителността надмина всичките му представи. Имаше съвършени пропорции, с възпълни бедра, тънка талия и гърди, които щяха да изпълнят идеално шепите му. Гърлото му пресъхна, самообладанието му се оказа сериозно застрашено, когато видя тъмните кръгове на зърната на гърдите й под тънката риза.

Беше невъзможно да не впива поглед в деколтето, където сребърната верижка проблясваше върху гладката като кадифе кожа. Още по-трудно беше да не прекоси стаята и да не я привлече в обятията си, за да разбере дали може да пробуди в нея нещо като страст.

С мъка осъзна, че тя му бе задала въпрос.

— Представлението мина добре. За жалост после всеки искаше непременно да ме покани на халба бира и на неколцина просто не можах да откажа.

В усмивката й се четеше тревожна загриженост.

— Значи ли това, че и не помисляш за опасно привличане?

Той сякаш дълбоко се замисли.

— Зная само, че нямам предвид нищо лошо. С малко късмет няма да ме хване махмурлук, но тази нощ ще спя навярно като мечок, а утре ще се събудя в доста лошо настроение. Ваша задача ще е да ми пръснете студена вода в лицето, ако не се събудя навреме.

— Срещу това нямам какво да възразя — засмя се Макси. — Ще трябва навярно да се надигнем в шест, ако искаме да потеглим в седем.

— Боя се, че е така. — Той отиде зад паравана и изля горещата вода в цинковата вана. Този хан не беше сред по-модерните хотели, в които използваната вода се излива. За гостите на „Джамбазкия хан“ беше напълно достатъчно тя да бъде претоплена.

Той съблече кафявото си палто и го метна на паравана.

— Пригответе се за един дълъг ден. Джамбазите напредват много бавно, но вървят близо дванайсет часа дневно.

Макси скочи пъргаво на крака и се залови да сплита черната си коса.

— Значи най-добре ще е веднага да си легна.

Беше малко смутена. И тъй като той се досети за причината, каза съвсем небрежно:

— Странно чувство — да делим изведнъж една спалня.

— Наистина. Досега, на открито, си лежахме мирно и тихо един до друг, но под покрив е някак по-различно. — Тя прехапа устни. — Някак непристойно…

Поне малко да го беше насърчила и всичките му почтени скрупули щяха да отидат по дяволите. Но тя трепереше очевидно не от желание да го има. Той разкопча ризата, метна и нея на паравана.

— Аз ще спя на пода.

Тя хвърли бърз поглед към голите му рамене над паравана, после веднага извърна очи.

— Глупости. Дължим тази стая на магьосническото ви изкуство и би било отвратително от моя страна, ако ви накарам от превземки да спите на коравия под. Досега сте се държал много почтено с мен, затова ви имам доверие, че ще го правите и занапред. Освен това — добави тя практично — леглото е много широко.

Доверието й щеше да е много по-слабо, ако можеше да прочете мислите му. Доверието на жените беше за него нож с две остриета, защото го връзваше сякаш с железни вериги.

— Не мога да си представя вие да сте превзета.

Тя се пъхна под одеялото и затвори очи.

— Мисля, че превземките са за жени, които имат пари и време. Жена, която трябва да намери сама пътя си в живота, не може да си го позволи.

Робин седна с въздишка на удоволствие във ваната. С годините почваше да цени все повече обикновените удоволствия. Почти смаян си мислеше сега за всичко, което преди беше смятал за удоволствие и развлечение. Младостта има за тях доста странни представи.

Когато се изкъпа, избърса се и облече дрехите, които Макси му беше изпрала, неговата спътничка вече спеше дълбок и здрав сън. На трепкащата светлина на пламъците изглеждаше много млада и невинна. Но дори на сън проявяваше някак силното чувство за независимост, което й беше очевидно много присъщо.