Негово превъзходителство сигурно ще смръщи отначало чело и ще се запита наистина ли изпълнява по този начин дълга си спрямо единственото дете на брат си. Добре възпитани английски девойки не пътуваха сами. Предпочитаха да останат под нечия грижлива закрила.
Но Макси не беше нито благовъзпитана, нито англичанка, както отново и отново й бяха давали да разбере, повече или по-малко подчертано, през последните четири месеца, откакто дойде в Дюрам с баща си. Освен това нямаше никакво намерение да бъде зависима от чичо си.
Дори ако негово превъзходителство няма да я пусне с удоволствие, едва ли може и да я спре. Наскоро навърши двайсет и пет, пък и отдавна се грижеше сама за баща си и за себе си. Ако се наложи, ще си намери някаква работа и ще спечели пари за пътя до Америка.
След като взе това решение, тя скочи твърде неелегантно на крака и изтърси няколко тревички от черната си пола. Траурът беше отстъпка пред изтънчената чувствителност на английските й роднини, иначе не би демонстрирала така подчертано скръбта си. Ех, нямаше да е за дълго.
След половин час енергичен ход тя се прибра в Чанлей корт. За лош късмет, щом пое по кратката пътека през градините, се натъкна на двете си братовчедки, които се забавляваха със стрелба с лък. Порша, по-голямата, опъна тетивата, но изобщо не улучи мишената, сложена само на десет или дванайсет крачки.
Макси тъкмо понечи да ги отмине, но Порша вдигна очи и я зърна.
— Максима, радвам се, че минаваш оттук — извика тя с нескрита подигравка. — Дали не можеш да пооправиш нашите способности. Освен ако стрелбата с лък не е сред модерните развлечения, от които си била лишена?
Порша беше на осемнайсет, много хубавичка, но злобна. От самото начало не беше особено мила с братовчедка си, но откакто заради смъртта на Максимус Колинс се наложи да отложат въвеждането й в лондонското общество, тя се държеше подчертано враждебно, сякаш Макси беше лично отговорна за това.
Макси се приближи колебливо към братовчедките си.
— Имам известна представа от стрелбата с лък. Както за всичко останало, пътят към майсторството минава през упражненията.
— В такъв случай трябва да се поупражняваш в майсторството да си правиш прически — забеляза язвително Порша.
Макси беше свикнала с подобни убождания.
— Да, права си — отвърна спокойно. — Външността ми не е особено привлекателна. Но се надявах да се вмъкна незабелязана вкъщи.
Дори в най-добрите й времена косата й беше прекалено дълга, права и черна, за да отговаря на модата. В момента беше на всичкото отгоре и разрошена.
За разлика от нея Порша и Розалинд бяха толкова спретнати, сякаш очакваха в салона на майка си посещението на ухажори. Двете бяха и по-високи от американката. Но тук повечето момичета бяха такива.
Шестнайсетгодишната Розалинд, по начало по-мила от сестра си, се притесни от грубостта на Порша.
— Да ти дам ли лъка си, Максима? — попита тя с плах опит да поразведри атмосферата.
Макси хвана лъка и го опъна няколко пъти, за да свикне с него.
— Трябваше да се досетя, че стрелбата с лък е била спорт на диваците, преди да стане всеобща мода — измърмори Порша.
Забележката наруши спокойствието на Макси. Тя се обърна толкова гневно към братовчедка си, че Порша направи неволно крачка назад.
— Имаш пълно право — изрече тя с опасно мек глас. — Наистина е спорт на диваците. А сега ми се махни от пътя.
След като братовчедките й побързаха да се дръпнат, Макси посегна към няколко стрели и се отдалечи толкова много, че разстоянието до мишената стана четири пъти по-голямо от онова на двете сестри.
Тя нагласи стрела и се съсредоточи не само върху стрелбата, но и върху представата какво е да си стрела, която търси целта си. Това беше първият и най-важен урок по стрелба, получен в Америка.
После изпрати стрелата. Миг по-късно тя се заби в центъра на мишената.
Докато първата стрела още потрепваше в целта, тя изпрати подире й следващата. След по-малко от минута пет стрели стърчаха в центъра толкова близо една до друга, че се докосваха.
Докато нагласяваше последната стрела, Макси погледна към братовчедките си, които я гледаха уплашени как пуска стрелата от лъка. Този път стрелата се заби в липата, под която бяха застанали двете сестри. Порша извика ужасена, когато няколко листа паднаха върху грижливо фризираната й коса.
Макси изтича към двете, върна на Розалинд лъка и каза на Порша:
— Понеже съм дивачка, склонна съм към хаос и насилие. За твое добро ще е никога да не го забравяш.
После Макси се завъртя на пети и изтича към къщата с високо вдигната глава. Беше глупаво от нейна страна да позволи на Порша да я накара да изгуби самообладание, но изпитваше безспорно и някакво задоволство.