— А какво ще сторите, ако ви се наложи да избирате между справедливостта и вашия брат?
Маркизът извърна с въздишка поглед.
— Искрено се надявам да не се стигне дотам. Вие познавате момичето, лейди Рос. Наистина ли е толкова безукорно, че всяко отклонение от пътя на добродетелта да е невъзможно? Вашата племенница вече не е дете, а както съм чувал в някои отношения американките са по-малко придирчиви от англичанките.
Дездемона усети как се изчервява. Уолвърхемптън не я изпускаше от очи и тя предчувстваше мига, в който той интуитивно ще се досети.
— Колко добре познавате всъщност госпожица Колинс? — попита той и погледът му стана по-строг. — Госпожица Колинс е от няколко месеца в страната, а вие споменахте, че сте отишли в Дюрам да я посетите.
Дездемона си играеше разсеяно с нефритената дръжка на чадъра.
— Не сме се срещали — призна тя сподавено. — Но много редовно си пишехме и мисля, че я познавам много добре. Тя е много умно и разумно момиче. Никога не съм имала повод да се съмнявам в моралните й устои.
— Боже милостиви, значи никога не сте виждали момичето? — Маркизът се помъчи с видимо усилие да си върне непринудения тон. — Дали не преувеличавате леко загрижеността си за вашата племенница, лейди Рос. Моите сведения ми подсказват, че става дума за много независима и енергична млада дама. Ако е освен това и добродетелна невинност, значи наистина няма от какво да се бои от страна на брат ми. Дали не е по-добре да се върнете в Лондон и да изчакате там племенницата си. Сигурен съм, че мис Колинс скоро ще се появи, а вие ще си спестите това напрегнато и толкова трудно издирване.
Лейди Рос стана и го изгледа гневно.
— Може би сте прав и Максима сигурно ще стигне до Лондон. Но понеже не мога да споделя вашето наистина трогателно доверие в брат ви, ще продължа да я търся, докато не се убедя лично, че тя е добре.
Гайлс щеше да се разочарова, ако тя допуснеше да я откажат от намеренията й. Сега и той стана — внимателно изучаваше лицето й, което го интересуваше много повече от съдбата на Опазената невинност. Чертите на лицето й, засенчени от сламената шапка, бяха по-подчертани, отколкото би отговаряло на съвременната мода, но беше красива и много привлекателна. Слънчев лъч проникна през сламата и му показа, че веждите, които му се бяха сторили тъмни, са всъщност кестеняви.
— Какъв цвят на косата криете всъщност под тази шапка, която ви стои чудесно?
Големите й сиви очи го гледаха слисано.
Въпреки че беше обикновено образец на благоприличие, Гайлс не успя да устои на внезапния си порив. Много бавно, тъй че тя да може, стига да пожелае, всеки миг да му попречи, той пристъпи напред, развърза панделките на шапката и я свали от главата й.
Като зърна яркочервените гъсти къдрици, дъхът му направо секна. Няколко се бяха изскубнали от плитките и се спускаха над лебедовата й шия. Сега вече не приличаше на интелектуалка и реформаторка. Ако си разпусне косата, ще прилича на езическа богиня.
— Сега разбрахте защо я крия — каза лейди Рос сякаш малко смутено. — Изглежда някак неприлична. Моята снаха, лейди Колинс, направо изпадна в отчаяние, когато отиде с мен на едно събиране. Заяви ми, че моята външност подхождала по-скоро на куртизанка, отколкото на една дама.
Гайлс никога не се бе замислял сериозно за червените коси, но сега изпита почти непреодолимо желание да разплете тези плитки. Искаше да прокара пръсти през блестящите златночервени къдрици, да зарови лице в тях, да не вижда и да не чувства нищо друго освен тези плътни, сияещи кичури коса.
Боже милостиви, какво го прихваща? Наближаваше четиридесетте и наистина отдавна бе минал възрастта, на която откровената сексуална наслада може да замъгли разсъдъка.
— Косата не е всъщност нито морална, нито аморална — заяви той, след като си пое дълбоко дъх.
— Не съм съвсем сигурна, че е така — възрази тя едва ли не с горчивина. — Всеки случай установих, че трябва да я крия, ако искам да ме вземат насериозно.
— От самото начало останах с впечатлението, че загрижеността за вашата племенница е по-силна, отколкото го изискват обстоятелствата. Защо сте толкова недоверчива към мъжете?
Дездемона наведе очи. Тенът й притежаваше млечната белота на всички червенокоси.
— Не изпитвам недоверие към всички мъже. Бащите и братята са доста приемливи, а и някои други също.
Това обясняваше много.
— Както съм чувал, вашият съпруг, сър Гилбърт, е бил твърде непостоянен човек — отбеляза спокойно Гайлс.
Тя обърна рязко глава, чертите на лицето й станаха строги.
— Позволявате си да засягате неща, които не са ваша работа, милорд. Щом човек с вашата репутация може да бъде толкова нагъл, няма да се изненадам, ако брат ви се окаже същински нехранимайко.