Тринайсетият вол изпълни онова, което предсказваше нещастното число. Беше нервно животно, което само потракващите зъби на кучетата въздържаха да не почне да хвърля къчове. Господин Джонс метна въжето. Когато волът се строполи с яростен рев на земята, Джонс се приближи към него, за да го подкове.
Изненадващо и за по-бързо от миг волът се освободи от примката и скочи с гневно сумтене на крака. Остър рог се заби в ребрата на уелсеца, разкъса дрехата му, стовари го на земята пред копитата на подлудялото животно.
Макси се питаше, вцепенена, какво да стори. Ако почне да вика за помощ, пийналите доста бира джамбази едва ли ще я чуят сред гръмогласното пеене. Ако се опита да издърпа Дафид Джонс, волът ще повали и нея на земята.
Но тя беше забравила за Робин. Докато все още гледаше неподвижна и стреснато пред себе си, той профуча край нея и награби вола за рогата. Влагайки всичката си сила, заизвива встрани главата на животното, за да го повали на земята.
Когато под силния натиск върху шията му животното загуби равновесие, Робин каза тихо:
— Макси, махни Джонс оттук.
Ритащо копито свали шапката й от главата и я удари по рамото, докато се навеждаше, за да изтегли уелсеца извън опасната зона. Беше на половината на ръста на Джонс, но страхът й даде неподозирана сила. Макси не спря, докато не измъкна Джонс достатъчно далеч.
Когато вдигна глава, видя смайваща картина. Ръцете на Робин се бяха вкопчили в рогата на вола, бяха силно изопнати от напрежението, необходимо, за да задържи животното на земята. А то се бранеше с рев от своя потисник, но не беше в състояние на използва силата си.
Физическата сила на Робин порази Макси. Дори ако впечатлението, че държи животното под контрол, беше мимолетно, изглеждаше сякаш е хванал тигър за опашката. Един господ знаеше, как щеше да се отърве от нараняване.
Макси вече искаше да хукне към кръчмата за помощ, когато Робин намери сили да изсвири остро няколко пъти. Няколко кучета дотичаха при него, Робин ги изчака да се приближат достатъчно, а после пусна вола.
Човек и животно се изправиха на крака и побеснелият вол се понесе срещу мъжа, който се бе осмелил да го унизи. Миг преди един рог да го улучи в гърдите, Робин успя овреме да се наведе.
Преди животното отново да нападне отново, кучетата го обградиха и с ловки ухапвания по краката го натириха обратно в стадото. То забрави със смайваща бързина гнева си и се залови мирно да пасе.
Задъхан и капнал, Робин изтича при господин Джонс.
— Как е? — попита той Макси, коленичила до джамбазина.
Преди тя да успее да отговори, мъжът седна и измърмори нещо, което прозвуча като уелско проклятие. Калните отпечатъци от копита по панталона му сочеха местата, на които волът го беше улучил.
— Не бих казал, че ще съжалявам, когато това добиче стане на пържоли — заяви той навъсено. — Може би ще трябва занапред да подковавам само гъски.
С помощта на Робин и Макси той се изправи на крака. Лицето му се разкриви болезнено, но след като огледа внимателно ребрата си, заяви:
— Благодарение на помощта ви, както гледам, май нищо не ми е строшил.
Робин донесе въжето на джамбазина и след като го огледа бързо, посочи едно от краищата.
— Въжето е изгнило. Нищо чудно, че се е скъсало, когато волът е почнал да се върти около себе си.
Господин Джонс огледа въжето.
— Леле. Такава небрежност може лесно да убие човек. Дължа ви халба бира и дори две. — Погледът му се спря на Макси и той се вгледа в нея с широко отворени очи. След миг каза със смях: — Ще е май по-добре да си нахлупите отново шапката.
Дездемона Рос не беше подозирала, че в Англия има толкова много говеда, колкото видя тази сутрин по пътищата за Маркет Харбъроу. Без да откъсва поглед от спектакъла, който й се поднасяше, изпи трета чаша чай. Стаята на първия етаж на „Трите лебеда“, която гледаше към пътя, се оказа вече ангажирана, но с помощта на пари и остри думи тя успя все пак да я получи.
Когато прекараха първите уелски черни говеда под прозореца й, тя се взря напрегнато надолу по пътя. Но сега, след като бе гледала безкрайно дълго време, се почувства капнала и изтощена. Започна да се пита дали зоркото й наблюдение не е обречено на неуспех.
Междувременно бе видяла безброй черни крави, волове и бикове, но никой, който да може да е Максима Колинс. Още по-малко човек, който би могъл да е безкрайно неблагонадеждният лорд Робърт.
Докато слагаше чашата си на масата, тя се питаше къде ли може да е лорд Уолвърхемптън. Положително някъде наблизо и сигурно и той нащрек като нея. Освен ако вече е заловил бегълците, което би обяснило все пак защо тя, Дездемона, няма успех.