Отсъствието на Уолвърхемптън будеше у нея много противоречиви чувства. Този мъж притежава, изглежда, подчертана способност да я ядосва. А когато това се случваше, тя се държеше като същинска глупачка. Въпреки това не можеше да отрече, че срещите им й бяха доставяли удоволствие.
Най-сетне се видя и краят на стадото. Най-отзад тя откри три потънали в прах личности и две кучета, които бързо ги следваха. Дездемона си пое дълбоко въздух и се наведе, за да се увери.
Един от тримата беше джамбазин, вторият пъргаво пристъпващ мъж, среден на ръст, а третият правеше впечатление с крехката си фигура, облечен беше като момче, носеше и невероятната шапка, която й бяха описвали всички. Дездемона видя как мъжът каза нещо, на което другите двама реагираха със смях.
Извън себе си от възбуда, Дездемона изтича надолу по стълбата.
Дори на селска улица стадото не е нещо тихо, но то става много по-шумно, когато звънтенето на копитата, гневното мучене и ревът на животните се удря в стените на къщите и кънти. Заедно с Дафид Джонс, Макси и Робин образуваха ариергарда на дългата върволица черни говеда. Повечето местни жители се бяха прибрали разумно зад затворени врати.
Джамбазите обикновено избягваха градовете и селата, но минаването през Маркет Харбъроу беше неизбежно, ако искаха да стигнат до един от най-големите английски панаири на добитък. След равната, докъдето поглед стига, местност прекосяването на град будеше у Макси чувство за опасност. Все пак досега не бе могла да открие следа от Симънс. Той сигурно се беше отказал от преследването.
Само че това нейно предположение се оказа погрешно. Тъкмо наближаваха пазарния площад, когато прекалено познат глас изкрещя:
— Ето ги!
Само на двайсет метра от тях Симънс изникна от някакъв вход с израз на зловещо задоволство на сипаничавото лице. Зад гърба му се появи и неговият съучастник — беше едър като него, но още по-брутален на вид.
— По дяволите! — изруга потиснато Робин. Оглушително изсвирване разцепи въздуха, когато Дафид Джонс осъзна сериозността на положението и реагира с бързина, която никой не би допуснал у един отпуснат уелсец. Покорни на изсвирването, кучетата накараха последната група говеда да се обърнат и ги погнаха в обратната посока. Само за секунди улицата се оказа задръстена от объркани, надаващи силен рев, животни. Робин хвана бързо Макси за ръката.
— Много благодаря! — извика той на уелсеца.
— Късмет! — махна им господин Джонс.
Макси успя само да зърне червеното от гняв лице на Симънс. Заедно с другия апап той напразно се опитваше да си проправи път между изнервените и опасни животни.
С тупкащо сърце Макси се остави Робин да я завлече до съседната уличка. Говедата оставяха тесен проход между себе си и къщите, тъй че им се предоставяше тясна ивичка за бягство. Макси се чувстваше ужасно мъничка и безпомощна, докато масивните тела препускаха покрай нея, но щом успяваха да се притиснат плътно към стените, бяха в безопасност.
— Всичко наред ли е? — попита Робин, когато най-сетне стигнаха малката пряка.
— Естествено. — Тя прокара прашна ръка през челото си. — Ти ориентираш ли се всъщност в Маркет Харбъроу?
— Още не, но и това ще стане — отговори той с неотразима усмивка.
Макси изпита необяснимо чувство на радостно облекчение. Робин може да е нехранимайко, но при създалите се обстоятелства тя не можеше да си пожелае по-добър спътник.
Дездемона отвори рязко вратата на хана тъкмо когато непрекъснатият поток от говеда се превърна в нещо хаотично. Тя впери ужасено очи в полудялата тъмна маса. На улицата воловете изглеждаха много по-едри, отколкото от прозореца на първия етаж, а рогата им много по-остри.
Зад нея собственичката на „Трите лебеда“ нададе пронизителен вик. Дездемона не й обърна внимание, притисна се към стената на къщата и тръгна бавно, но решително по улицата. Трябваше да вземе със себе си кочияша. Не, телохранителя, който беше по-едър и по-силен.
Крачка по крачка тя се насочваше към мястото, където бе зърнала Макси. Но никъде не можа да открие и следа от племенницата си. Ядосана и капнала, тя застана на пръсти и вдигна ръка срещу слънцето, за да вижда по-добре.
Това се оказа сериозна грешка. Рогът на един вол се заплете в ръкава на роклята й и я метна встрани. Докато Дездемона се мъчеше да запази равновесие, краката й се заплетоха в полите и тя се просна по цялата си дължина върху паважа.
Вдигна глава, видя как подкованите със желязо копита на един вол се спускат над нея и разбра, че сега ще умре.