Джамбазинът спря с непроницаемо лице.
— Грешка, сър. Кучетата разбраха неправилно заповедта ми.
— Наистина? Значи грешката няма нищо общо нито с двамата, които вървяха с вас, нито с другите двама, които ги преследваха?
— Ми не — заяви невъзмутимо джамбазинът, — нищо общо. — Той вдигна два пръста към шапката си. — А сега трябва да се погрижа отново за животните си. Желая на вас и на милейди приятен ден.
Дездемона гледаше втренчено широкия гръб на мъжа.
— Да не би да искате да кажете, че той нарочно е помогнал на Максима и на лорд Робърт да избягат?
— Без ни най-малко съмнение. Сигурен съм, че беше Робин, въпреки че не можах да различа добре неговия спътник заради ужасната му шапка. — Той тихичко се засмя. — Брат ми има ярко изразен талант да си печели съюзници.
Дездемона навъси угрижено чело.
— Но защо ги преследваха двама мъже?
Маркизът я хвана под ръка и я придружи обратно до „Трите лебеда“.
— По този въпрос ще можем да си побъбрим, докато обядваме.
Дездемона отвори уста, за да му възрази просто по принцип, но пак я затвори. Не й беше до протести.
13
На Робин височината на стената изобщо не му направи впечатление, той се засили и скочи достатъчно високо, за да се вкопчи с протегнати напред ръце в горния край на зида. После се изтегли нагоре. Свали раницата и спусна на Макси ремъка на презрамката.
Макси хвана ремъка. Той се поизпъна под тежестта й, но издържа.
— Повече от очевидно е, че си прекарала детството си в по-полезни занимания от плетенето — каза той ухилен, когато тя застана задъхана на стената до него.
— За мен беше въпрос на чест да надминавам братовчедите си — мохикани в тичането, плуването и катеренето — ухили се и тя.
Техните преследвачи вече бяха почти стигнали стената и Робин дори им махна предизвикателно, преди да скочат на отвъдната страна и да се озоват в добре гледана градина. Докато бързаха през градината, откъм отворен прозорец на къщата долетя ядосан крясък.
— Само внимавай да не стъпчеш цветята — предупреди Робин. — Нищо не може да се сравни с гнева на английски градинар, комуто са повредили розите.
Те стигнаха до още една каменна ограда, покрай която бяха засадени овошки в шпалир. Клоните на дърветата, по които висяха малки зелени праскови, бяха идеална стълба.
— А позволено ли е да повреждаме дървета? — попита задъхана Макси.
— И това е сериозно престъпление, но не чак колкото тъпкането на цветя — отговори той и почна да се катери по клоните нагоре.
Преди някой от къщата да успее да им попречи, те прехвърлиха стената и отново се озоваха на някаква уличка.
— Нашите преследвачи са ужасно упорити — каза Робин, когато спряха за миг да си отдъхнат. — Изглежда, чичо ти иска на всяка цена да те върне.
— Сигурно е така — съгласи се тя навъсено и се запита отново какво ли крие от нея Колингууд. Но когато погледна пак спътника си, гласът й затрепери. — Много съжалявам, че те въвлякох във всичко това. Не си го имал предвид, когато ми предложи да ме придружиш.
Той се усмихна сърдечно.
— Не ти предложих да те придружа, а ти го наложих. И не съжалявам за нищо, абсолютно нищо. — Той посочи наляво. — Северно от Маркет Харбъроу един канал води към Лестър. Мисля, че трябва да тръгнем по пътеката на бурлаците. Така ще се хвърляме по-малко в очи, отколкото по пътищата.
— Наистина ли смяташ, че наблюдават всички пътища? — попита тя тревожно. — Та за тази цел на Симънс би му трябвала цяла малка армия.
Робин сви рамене.
— Не зная, пътищата може и да са сигурни, но когато човек се колебае, по-добре е да очаква най-лошото.
Беше убедителен и Макси беше сигурна, че неговият опит в преследвания значително превишава нейния. Тя се съобрази с темпото му и закрачи с все сили.
Тази част от града беше пуста, но на известно разстояние се виждаха по-големи сгради, навярно складове. Каналът трябва да беше зад тях.
Но преди да стигнат сградите, Симънс изскочи изведнъж с победоносен израз на лицето от една странична пряка. Очевидно беше, че този тип се ориентира в Маркет Харбъроу много по-добре от тях и е предугадил накъде ще поемат. Макси се озърна ужасена и видя как още двама нехранимайковци тичат задъхани откъм друга пряка. С колко ли още съучастници разполага Симънс? Робин и Макси се озоваха в капан, а този път го нямаше Дафид Джонс да ги измъкне от бедата.
Симънс застана на пътя им и даде знак на хората си, които се приближаваха мълчаливо към лондончанина.
— Този път няма отърваване. Девойката ще бъде върната на нейния чичо, а вие, прекрасни мой лорде, ще получите мъдър урок, задето ме нападнахте изотзад.