— Това би трябвало само да ви радва. Поне имате обяснение защо загубихте битката. — И Робин подаде преспокойно на Макси раницата си.
— Боже милостиви, нали няма да се биеш с тях — изсъска Макси. — Той е два пъти по-едър от теб.
Робин съблече засмян палтото.
— Покана за обед или за игра на карти можеш и да откажеш, но покана за борба — никога.
— Дяволски сте прав, на моя покана не се отказва — изръмжа лондончанинът. — Освен това ми е все едно колко сте добър. Добър едър мъж всякога може да ступа добър дребосък.
— Зависи от това, колко добър е дребосъкът, нали? — С лъчезарна усмивка на уста Робин прошепна бързо на Макси: — Нашето сбиване ще отвлече вниманието на хората на Симънс. Използвай го, за да избягаш. — Тя понечи да възрази, но той добави рязко: — Недей да ми противоречиш! И не се бой, няма да ме убие — би му създало повече неприятности, отколкото си струва.
Преди да успее да каже още нещо, Симънс запристъпва към него и заопипва противника си.
— Търсите скрито оръжие или просто не можете да си свалите ръцете от мен? — осведоми се с меден глас Робин.
— Гаден извратен тип! — изкрещя Симънс и вдигна юмрук, за да го стовари върху брадичката на противника си.
Робин отскочи бързо встрани, хвана Симънс за ръката и го завъртя. Лондончанинът се стовари шумно върху паважа.
Симънс лежа известно време замаян, после се вдигна решително на крака.
— Това не сте го научили в салона на Джексън — изсумтя той злобно.
— Не. — В сравнение със Симънс Робин изглеждаше по-пъргав и елегантен, Давид срещу Голиат. Но стойката му беше на борец — с леко присвити колене той пружинираше като футболист, ръцете му бяха протегнати напред и готови да ударят. — Никога не съм твърдял, че съм ученик на Джексън. Минал съм по-сурово училище, където залозите бяха по-високи.
— Аз също, момченце. — Сега и лондончанинът взе да пружинира. — Щом искате, така да е! — заяви той.
Макси пъхна незабелязано ръка в джоба на палтото на Робин и стисна парчето желязо. След това можеше само напрегнато да наблюдава. Но каквото и да й беше казал Робин, тя никога нямаше да го изостави в беда. Симънс може би наистина нямаше намерение да го убива, но съвсем не беше изключена възможността да го направи непредумишлено. Все пак, ако Макси е свидетелка, рискът става много по-малък.
Двамата мъже кръжаха бавно един около друг, даваха от време на време с кратки атаки простор на напрегнатото дебнене. Робин гледаше да е колкото може по-далеч, после скачаше напред и нанасяше ловки удари, след което отново се отдалечаваше пъргаво от обсега на ръцете на Симънс. На негова страна беше бързината, но по-възрастният мъж имаше неоспорими предимства — дългите ръце и тежестта.
Макси осъзна неохотно, че Симънс явно се забавлява. След особено сполучлив удар на противника, той се обади снизходително:
— Много сте добър, особено като за момче-аристократче. — След което обсипа със серия убийствени удари главата и раменете на Робин. Робин се присви, но не успя да избегне всички удари, а те му спираха дъха и го изваждаха от равновесие.
Симънс увенча успехите си с удар в черния дроб, който запрати по-слабичкия мъж на земята. С висок победен вик лондончанинът се накани да приключи двубоя.
Очевидно не чак толкова смазан, колкото изглеждаше, Робин повали противника си с добре насочен удар с крак. Още докато Симънс падаше, той го обсипа с удари, последвали, дори за Макси, невероятно бързо. Всичко приключи с това, че лондончанинът лежеше с лице към земята, а Робин беше коленичил на гърба му.
Ръцете му стискаха толкова силно, че можеха да строшат врата на мъжа, проявил неблагоразумието да се хвали, че е непобедим.
— Предай се! — изсъска Робин.
Дори в яда си Симънс не беше глупак. Той вдигна колебливо ръка в знак, че признава поражението си.
За съжаление неговите приятели не бяха готови да приемат този резултат. С яростни крясъци и без каквото и да било спортсменство двама от тях се нахвърлиха върху мъжа, победил техния водач.
— Робин! — извика предупреждаващо Макси, пусна палтото му, наведе се, награби шепа пръст и я хвърли срещу нападателите. Те взеха да си бършат с рев очите.
Робин използва този миг, за да скочи на крака. С добре премерен удар просна единия мъж на земята. После чевръсто се обърна, хвана втория за ръкава и го запокити на паважа.
Докато Робин се справи по този начин с двама от нападателите си, третият грабна камък и го запокити към главата на Робин. Макси подскочи високо и се обеси с цялата си тежест на ръката на мъжа. Когато той се олюля, заби в ребрата му юмрука с парчето желязо.