Мъжът нададе сподавен вик, но атаката й имаше само отчасти успех. Камъкът улучи Робин малко над ухото. Въпреки че Макси бе успяла да смекчи яростта на удара, намесата й беше недостатъчна и Робин се свлече на земята.
Извън себе си от гняв и от страх за Робин, Макси протегна разперени пръсти към лицето на третия мъж. Докато той се опитваше да защити очите си, тя заби коляно в слабините му. После го удари с все сила с желязото през гръкляна. Той се сви одве като джобно ножче.
Но сега Симънс бързо се изправи и награби изотзад Макси като в менгеме. Тя риташе и размахваше отчаяно ръце, но не можа да се освободи, а само няколко пъти ловко да го ухапе и да го издраска.
— Хайде, стига, немирнице! — изпъшка Симънс и събра в силния си юмрук двете й ръце на гърба. С другата си ръка той й отне желязото и го захвърли надалеч. — Моите приятели не биваше да се намесват в спортсменската борба, но ако не почнете най-сетне да се държите прилично, кълна ви се, горчиво ще съжалявате.
Макси осъзна, че им е необходимо стратегическо примирие. Тя престана да се съпротивлява. Погледна със страх към Робин. Той лежеше в безсъзнание на земята, от раната в русата му коса се стичаше кръв.
Като продължаваше да я държи здраво, Симънс скастри двамата мъже, които бавно се вдигаха на крака.
— Бихте се като женчета — каза той презрително. — Още по-лошо — ей това девойче тук има повече кураж, отколкото вие тримата, взети заедно.
Един от биячите вдигна със злобно лице крак да ритне Робин.
— Само да го докоснеш, и ще ти строша собственоръчно врата — избоботи Симънс. — Я изтърчете по-добре до конюшнята и докарайте каретата.
Двамата мъже се отдалечиха мърморейки. Третият още лежеше почти в безсъзнание на паважа.
Макси се питаше ядосано къде ли са се дянали жителите на Маркет Харбъроу, извиняваше ги само това, че се намираха в отдалечен квартал, където имаше складове, но навярно нямаше жилища.
— Пуснете ме, искам да видя как е Робин — настоя тя енергично. — Може да е тежко ранен.
— Ще го преживее, което положително нямаше да е вярно, ако не бяхте се обесила на ръката на Уилби. — Симънс поклати угрижено глава. — Уилби не биваше да го прави. Наистина е много трудно да си намериш почтени помагачи.
Съчувствието на Макси имаше граници.
— Какво смятате да правите сега с нас? — попита тя привидно примирена.
— Ще се върнете в Дюрам, ако се наложи дори дресирана като коледна гъска. А що се отнася до вашия приятел… — Симънс сбърчи чело. — Бих могъл да го оставя да лежи тук, но тогава той сигурно ще хукне да ме преследва по петите. Изглежда ми ужасно упорит. Може да го предам на властите и да заявя, че ми е откраднал коня.
Той помълча малко, после се задави доволен от смях.
— Ами да, това е решението. Когато го изправят пред съда, вие отдавна ще сте в Дюрам и вече няма да сте мой проблем, а на Колингууд. — Той си потърка бузата, на която вече изскачаше голяма цицина.
Докато той размишляваше на глас, хватката му се поотслаби. Съзнавайки мъдро, че може би никога вече няма да има такъв шанс, Макси се опита да се освободи. И наистина успя, но само за много кратко. След малко той пак я държеше здраво.
Последва ново яростно премерване на сили. Макси съзнаваше колко е безсмислено и се бранеше според възможностите си. Успя да вдигне ръка и да одраска до кръв бузата на Симънс.
— Предупредих те, малка вещице! — извика Симънс, избута Макси до малка каменна стена встрани на улицата и седна. После я сложи по корем на коленете си и се залови най-сериозно да я налага.
За няколко мига тя притихна, онемяла от смайването. Мохиканите не упражняваха никога насилие над деца. Баща й също привеждаше разумни доводи срещу телесните наказания и Макси никога през живота си не беше яла бой.
Сбиванията преди малко бяха наистина яростни и жестоки, но не целяха унижение. А сега Макси се освободи и от последните задръжки на английска сдържаност.
Тя си пое дълбоко дъх, а после нададе боен вик, от който потрепериха прозорците на близките складове. Подобен шумен изблик не беше чуван на английска земя от времето на келтите.
Ръката на ужасения Симънс замръзна във въздуха.
— Боже мой, това пък какво беше? — изпъшка той.
Макси използва мига на объркване, за да измъкне ножа от ботуша.
14
Робин не беше загубил напълно съзнание, дойде на себе си, когато Симънс просна Макси на коленете си. Искаше да възпре лондончанина от тази необмислена постъпка, но гласът, изглежда, не искаше да го слуша. Разстроен, успя с мъка да се вдигне на колене.
Бойният вик на Макси му подейства като адреналинов шок. Вдигна глава и видя как ножът й проблесна в посока гърлото на Симънс. Лондончанинът се дръпна с ругатня. Блестящото острие не улучи гръкляна му само със сантиметър.