Все пак не се съмняваше нито за миг, че в този случай простичкото обяснение не дава отговора. Онова, което прочете в погледа й не беше антипатия, а страх.
Маркиз Уолвърхемптън си беше заслужил напълно репутацията на нерешителен човек. Но вземеше ли веднъж решение, нищо не можеше да го разубеди. Сега, при звука на бързо отдалечаващите се стъпки на лейди Рос, реши да си обясни причините за нейните страхове.
И тогава, кой знае, може би и да предприеме нещо срещу тях.
15
Въпреки че Робин се мъчеше да я облекчи според силите си, наложи се тя почти да го носи до канала. Пътят до него сякаш нямаше край. Освен това тя все се боеше да не би Симънс да се свести или неговите хора да се върнат и да почнат отново да ги преследват.
Да зависеше от нея, би предпочела Симънс, защото бе проявил поне малко човечност, но на неговите съучастници не би желала да препречи отново пътя.
Макси се надяваше да срещнат и други хора, но те сякаш бяха измрели. По всяка вероятност всичко живо обядваше. Докато поемаше с Робин по сенчеста уличка между два склада, тя се молеше за чудо. Усещаше, че силите скоро ще й изневерят.
Малко по късно стигнаха до огряно от слънцето малко пристанище, където беше хвърлил котва тежко натоварен шлеп. Капитанът беше възнисък и набит, с прошарена коса. Той вдигна глава и изгледа любопитно новодошлите.
Макси реши, че ще е разумно да отправи към него молба за помощ.
— Моля ви, сър, бихте ли ни помогнали? Нападнаха ни и съпругът ми е ранен.
Слисаното лице на капитана я подсети как е маскирана. Тя свали бързо със свободната си ръка шапката от главата. Мъжът я изгледа с още по-широко отворени очи.
— Нападнали са ви в града посред бял ден? — попита с нескрито недоверие в гласа.
Каква история би направила впечатление на един капитан на речен шлеп? След кратко колебание тя предпочете да каже истината.
— Става дума за мой братовчед и неговите приятели. Те искат да ни попречат да стигнем в Лондон. — Макси хвърли поглед през рамо и не й се наложи да се преструва, за да покаже страха си. — Дали не можем да изминем с вас част от пътя? Тогава ще ви разкажа всичко най-подробно, но сега нямам време. Те могат всеки миг да се появят.
Макси погледна умоляващо капитана и се опита според възможностите си да го убеди, че е съвсем беззащитна. Да беше наблюдавала по-внимателно братовчедка си Патриша, щеше да познава резултатите от дългогодишно упражнявана безпомощност.
— Тия май искат да попътуват безплатно — намеси се луничавият юнга.
Капитанът оглеждаше Робин, който леко се олюляваше.
— Да, ама кръвта по главата му изглежда съвсем истинска — забеляза капитанът и най-сетне взе решение. — Ами добре, млада госпожо, ще ви взема на доверие за няколко мили.
Той направи няколко крачки, приближи се, нарами Робин и го метна, сякаш беше някое учениче, през рамо.
— Качвайте се на шлепа.
Макси го последва, прескачайки тясната ивичка вода между стената на кея и палубата. Шлепът беше доста проста конструкция, с тъпи нос и кърма и с квадратна постройка в средата на палубата. На нея бяха струпани бали, покрити с брезент и миришеше не неприятно на вълна. Товарът се състоеше по всяка вероятност от килими, защото Дафид Джонс им беше казал, че ги произвеждат в този край.
— Предполагам, че предпочитате да не ви видят, в случай че вашият братовчед се появи тук — каза капитанът. — Отвори люка на кърмата, Джейми.
Момчето изтича с готовност към задната част на шлепа. През люка Макси можа да види в складовото помещение още килими. Джейми слезе долу и разчисти място между навитите килими, след което капитанът пусна долу скованото тяло на Робин.
— Внимавайте той да не ми изпоцапа товара.
— Много ще внимавам — обеща Макси. — Ще може ли да пожертвате няколко парцала, за да измия кръвта и да му превържа раната?
Джейми хукна тутакси да изпълни молбата й.
Макси се спусна през люка, коленичи до Робин и прегледа раната. Вече се вдигаше цицина, но Макси установи успокоена, че раната не е дълбока и почти е престанала да кърви.
Минута по-късно Джейми й донесе каквото беше поискала, а също и босилков прах, та раната да заздравее по-бързо. Макси изми колкото можеше по-внимателно кръвта и превърза раната. Робин изтърпя всичко със стоическа сдържаност, но Макси виждаше как ръката му се отваря и затваря върху килима до него.
— Крайно време е да потегляме — заяви капитанът, след като Макси се справи с раната на Робин. — По-добре ще е пак да затворим люка.
— Наистина ще е по-добре — съгласи се тя. — Моят братовчед може да хукне да ни преследва, ако се досети, че ще му избягаме по вода. То… тя е една много заплетена история.