Изразът на обруленото от вятъра лице беше ироничен.
— В това не се и съмнявам.
Веднага щом затвори тежкия люк, Макси чу шум от влачене, а ивицата светлина между капака на люка и палубните дъски изчезна. Изглежда, капитанът беше покрил люка с килими. В себе си тя му благодари за предвидливостта. Дори ако Симънс реши да преследва шлепа, едва ли ще ги открие в това скривалище.
Само че в резултат на мерките за сигурност в склада стана тъмно. Скривалището им беше точно два метра дълго и по един широко и високо. На Макси й заприлича на нещо като подплатен ковчег. Опита се да прогони неприятното чувство от тясното пространство. Важното е, че по този начин успяха да избягат от Симънс и че капитанът им е по всяка вероятност добър съюзник.
Тя чу неясно как Джейми пусна мотора. Шлепът се задвижи. Макси едва сега усети колко е изтощена. Тя се изтегна до Робин.
— В съзнание ли си?
— На последния акт присъствах с повече или по-малко пълно съзнание, въпреки че се чувствам като мокър чувал — отговори той със слаб глас.
Тя се усмихна облекчено.
— Като те слушам, май камъкът поне хумора ти не е улучил.
— Разбира се, че не е. Моята глава е най-неразбиваемата част от тялото ми — заяви той и след кратка пауза попита: — Да се намира тук малко вода?
Тя надигна главата му, за да може той да отпие от шишето. След като го запуши отново, попита:
— Освен тази на главата, имаш ли други рани?
Настъпи пауза и тя го чу да се движи и да се опипва.
— Нямам какво да доложа — каза най-сетне.
— Добре. В такъв случай можеш да потърсиш сега приемливо обяснение защо моят братовчед Симънс и неговите приятели ни преследват.
— Ти си толкова изобретателна, че ще е срамота аз да се намесвам — възрази Робин.
— В сравнение с теб в измислянето на историйки съм направо любителка.
— В измислянето на историйки възможно, но не и в представленията. Ако не го знаех, щях да повярвам, че си уплашена до смърт и абсолютно безпомощна.
— Откъде си толкова сигурен, че не е така? — осведоми се тя и не знаеше дали да се почувства поласкана от доверието му, или да се засегне, че не й съчувства.
— По простата причина, Канавиоста, че жена, нападаща три пъти по-едър от нея професионален бияч, е толкова смела, че излага живота си на смъртна опасност. Той се обърна, прегърна я с една ръка и я привлече към себе си. — От теб става великолепен телохранител.
Тя се облегна усмихната на него, бузата й почиваше на гърдите му. Макар да знаеше колко ирационално е това, чувстваше се безкрайно сигурна в прегръдката му.
Малко по-късно дишането му стана съвсем спокойно и равномерно. Изглежда, беше заспал. Макси се възпротиви на изкушението да стори същото. Насила будуваше, вслушваше се във водата, която се удряше в кърмата, и измисляше правдоподобната история, която ще разкаже на капитана.
Шлепът „Пенелопа“ тъкмо навлизаше в първия шлюз на Фокстън, когато двама тежко дишащи мъже се появиха на успоредната пътечка на брега.
— Ей, вие там — извика по-едрият със силен акцент на жител на някой краен лондонски квартал. — За момент, значи! Искам да ви задам няколко въпроса.
Джон Блейън извади лулата от уста и изгледа новодошлия. Момчето, изглежда, току-що яко се беше било.
— Никой не спира шлеп, влязъл в шлюз — сложи той момчето на място и викна на сина си: — Отвори долната преграда.
Джейми вдигна преградата и водата почна да нахлува.
— По дяволите, на вас говоря! — изкрещя лондончанинът.
Блейън не беше възхитен от държането на чуждия човек. За разлика от него малката лейди се бе държала наистина очарователно.
— Аз пък си имам работа — извика той в отговор. — Я по-добре се размърдайте и ни помогнете за преградите. Като минем, ще има време за приказки.
Футщокът между първия и втория шлюз се изравни и Джейми отвори преградата между тях. Моторът придвижи шлепа напред, преградите зад него се затвориха, а вратата на следващият шлюз се вдигна.
Докато гледаше как „Пенелопа“ бързо потъва, лондончанинът пристъпваше нетърпеливо от крак на крак и се чудеше дали да скочи на борда и да накара капитана да му отговори. След малко махна на спътника си и двамата помогнаха на Джейми да вдига вратите на шлюзовете.
Шлюзовете на Фокстън бяха два пъти по пет, свързани в средата с басейн, в който плавателните съдове можеха да се обръщат. Преминаването през десет шлюза е много бавно и Блейън всякак щеше да има време да отговори на няколко въпроса, но при създалите се обстоятелства той предпочете да се занимава непрекъснато с разни други работи.