Шлепът стигна най-сетне до най-долния шлюз, цели двайсет и пет метра под първия. Лондончанинът скочи на борда и попита подчертано учтиво:
— Ще имате ли добрината да ми отговорите на няколко въпроса?
Блейън натъпка пресен тютюн в глинената лула, запали късче хартия, пъхна я в тютюна и дръпна няколко пъти, докато лулата запуши както трябва.
— Какво ви интересува?
— Търся двама престъпници, един рус мъж и една млада лейди. Много са опасни.
— Ами! — На лицето на Блейън се изписа безкрайно отегчение.
Лондончанинът се заразхожда важно по цялото протежение на палубата, заоглежда се, да открие някакви следи от плячката си, после взе да описва бегълците и техните престъпления.
На Макси й се струваше, че вече от дни са в плен на този мрак, въпреки че бяха минали не повече от два часа. Когато долови ясно как се огъват дъските на палубата, веднага дойде на себе си. Шумът от гласовете надвиваше тихия плисък на водата.
Разговаряха двама мъже, единият със силен простонароден акцент. Въпреки че много се напрягаше, Макси не успяваше да долови смисъла на думите им. Робин продължаваше да спи, но тя се изправи напрегната.
Когато тежките стъпки наближиха, тя едва се решаваше да диша. Дъските потрепериха под тежестта на много едър мъж. Симънс трябва да беше достатъчно близко и можеше да издърпа килимите над люка и да чуе ударите на сърцето й.
Само на метър от главата й стъпките се отдалечиха. Ситуацията беше много по-ужасна от това да се изправиш на открито място срещу врага си. Нервите на Макси бяха толкова изопнати, че изпитваше истерична нужда да крещи високо или да задумка с юмрук по капака на люка, да стори нещо, което да сложи край на това ужасно напрежение.
Робин се раздвижи в продължилата тишина и си пое дълбоко дъх. Тя веднага протегна ръка, напипа в катранената тъмнина устните му и сложи пръст върху тях.
Тогава чу съвсем ясно гласа на Симънс.
— Всеки, който помага на престъпници, нарушава кралския закон и бива изправян заедно с престъпниците пред съда.
От дръзката лекота, с която този нехранимайко се позоваваше на законите, на Макси й секна дъхът.
Когато стъпките най-сетне пак се отдалечиха, тя понечи да свали ръка от устните на Робин, но преди да успее, той целуна силно дланта й.
Изненадана, Макси въздъхна дълбоко. Колко различно реагираше тя самата на привидно сходни неща. Защо тази целувка, лека като докосването на пеперуда, буди у нея чувства, които не бе изпитала, докато държеше ръка на устните му?
Изведнъж заобикалящият я мрак вече не криеше опасности, а нежна чувственост. Тя протегна ръка и прокара леко пръсти през косата му и над превръзката. Връхчетата на пръстите й намериха бузата му, неговите устни. Той ги отвори и докосна пръстите й с език. Макси неволно потрепери. Когато той сложи ръка на тила й и я привлече към себе си, тя не се дръпна. Тъкмо обратното. Устните й се отвориха за страстна целувка.
Тя забрави, че е била напрегната, забрави страха от преследвачите на палубата. Вече не съществуваше нищо освен мъжът в прегръдката й, кадифената грапавина на този език и мъжката сила на неговото тяло. Ръката му се запровира между двете им тела, докато не стигна чувствителното място между нейните бедра. Когато я погали там, тя високо изстена. Вълни на страст я заляха цялата. Ръката й се спусна по тялото му и обгърна коравото доказателство за неговата мъжественост.
Цялото му тяло се вцепени. Тя го галеше и се наслаждаваше на властта си, презираше дрехите, които ги разделяха.
Над тях дъските потрепериха под тромави стъпки. Тежестта на мъжа разлюля целия шлеп.
Стъпките се приближаваха все повече и повече, спряха точно над люка. После изгърмя гласът на Симънс. Не можаха да разберат думите му, но много добре заканите, скрити в тях.
Върната толкова рязко към действителността, Макси изпита желание да се напляска със собствените си ръце. Какво бе станало с решението й в никакъв случай да не допуска по-задълбочена връзка с Робин? Умът й не беше повече от този на някой слепок. Тя се дръпна бавно от него.
Робин я хвана за китката, но тя се стегна цялата и той веднага я пусна — много неохотно наистина, както тя лесно разбра по изпълнената с желание ласка, с която неговата длан се плъзна по китката, а после по дланта й. Това леко докосване беше като масло, налято в готовите да я погълнат пламъци на желанието.
Когато той дръпна ръката си, тя трябваше със сила на волята да се принуди да не посегне отново към него. Ако сега го докоснеше пак, нямаше да има връщане назад.
Тя се дръпна, доколкото го позволяваха килимите, и си пожела скривалището им да беше по-просторно. Сърцето й тупкаше толкова силно, че почти заглушаваше тежкото дишане на Робин.