Дъските скърцаха всеки път, когато Симънс преместваше тежестта си. После се чу шум от влачене, сякаш някой издърпваше килимите. Боже милостиви, той дали знае, че под тях има още един люк?
Някакъв глас извика нещо откъм носа. Дъските отново изпращяха. Изглежда, Симънс се отдалечаваше към гласа.
След безкрайна тишина, през която Макси отправяше горещи молитви към небето, шлепът отново потегли.
Шумовете, с които се вдигна капакът на люка, събудиха Макси от дълбоката дрямка. Ако се съди по проникналата вътре светлина, трябва да беше вече следобед.
Макси погледна предпазливо нагоре, но оттам ги гледаше не Симънс, а капитанът.
— Всичко наред ли е там долу?
— Да, за което сме ви много благодарни — отговори Робин. Той стана, метна се с учудваща ловкост на палубата, обърна се и протегна ръка на Макси, за да й помогне да се качи и тя. — Впрочем името ми е Робърт Андерсън, а това е съпругата ми Максима.
Макси веднага забеляза, че сега нарече себе си Андерсън, а не Андървил. За щастие имаше достатъчно ум в главата и не взе да се фука с някаква измислена титла. Те двамата изглеждаха и без това достатъчно подозрително.
Тя се огледа и установи, че шлепът е спрял в края на един шлюз. На брега се издигаха каменна конюшня и малката, заобиколена с градинка, къщичка на пазача на шлюза. Всичко беше толкова мирно и сигурно.
Капитанът извади лулата от уста.
— Името ми е Джон Блейън. Синът ми Джейми отиде да отведе коня в конюшнята.
Двамата мъже си стиснаха ръце.
— Надявам се, че Симънс не си е позволил прекалени грубости спрямо вас — каза Робин.
— Напротив, позволи си. — Иззад облака дим проблесна усмивка. — Надявам се да не му се е случило нищо лошо. Понеже момчето се спъна в едно въже и падна в канала. Това трябва да му е отнело желанието да пътешества по вода, та изпълзя на брега и изчезна.
Макси се запита разсмяна как ли е предизвикал Блейън този „инцидент“.
— Имате ли желание да ни правите компания за вечеря?
Думите му подсетиха Макси, че от закуската с джамбазите не са хапвали нищо. Наистина ли е било само преди няколко часа?
— Приемаме с удоволствие поканата ви.
Джон Блейън ги заведе в грубо скованата кабина, където на масата вече беше сложено яденето, което жената на Блейън беше приготвила в Маркет Харбъроу. Тя имаше за щастие много великодушна представа за количествата, които биха спасили съпруга и сина й от глад, тъй че имаше предостатъчно агнешки пастет, хляб, сирене и мариновани лукчета. Докато четиримата се хранеха, приятният вечерен ветрец нахлуваше през отворената врата.
Когато привършиха, Блейън отново натъпка лулата.
— Е, госпожо Андерсън, казахте ми, че можете всичко да обясните. Но вашият братовчед твърдеше, че вие и съпругът ви сте обвинени в кражба и нападения. — При думата „братовчед“ лека иронична усмивка се появи на лицето му.
— Симънс изобщо не ми е братовчед — заяви откровено Макси. — Казах го само защото истинското обяснение е твърде сложно.
— Бих могъл да открия и семейно сходство в чертите на лицата ви — ухили се той. — Но как стоят нещата в действителност?
Макси нахвърли на едро събитията от последните седмици: обясни, че баща й е умрял в Лондон при неизяснени обстоятелства, но чичо й се мъчи с всички възможни средства да й попречи да разбере какво всъщност се е случило.
— Уверявам ви, капитан Блейън — заключи тя откровено, — че не сме извършили нищо наказуемо. — Ех, поне тя не беше, защото да причисли и Робин към невинните, бе навярно малко пресилено. — Откраднах само една пътна карта на чичо, а се бранихме срещу Симънс и хората му.
— Вашият чичо беше ли преди женитбата ви и ваш настойник? — попита Блейън и запали тютюна в лулата.
Тя поклати глава.
— Никога. Дори да не бях омъжена, не бих имала нужда по закон от такъв настойник, защото навърших наскоро двайсет и пет. Следователно чичо няма никакво право да се меси в работите ми.
Не само Блейън, но и Робин я изгледа изненадано. Заради крехката й фигура хората бяха склонни да я смятат за по-млада, отколкото беше в действителност.
— Като ви слушам, оставам с впечатлението, че казвате истината, макар може би и не цялата. Все пак с удоволствие бих наблюдавал как сте се „самоотбранявали“ срещу Симънс и апапите му. — Блейън смукна от лулата, тютюнът просветна в мрака. — Както разбирам, ще гледате да стигнете час по-скоро в Лондон, но ако искате да прекарате нощта в склада, нямам нищо против.
Макси се наведе през масата и целуна бързо загрубялата му от работата ръка.
— Бог да ви благослови, капитан Блейън. Вие и Джейми се държахте наистина чудесно с нас.