Джон Блейън за малко да изтърве лулата от уста.
— Като почнеш да разправяш това на майка си — обърна се той към Джейми — не забравяй да й обясниш, че идеята за целувката не беше моя.
Побеснял от гняв, Симънс претърсваше надлъж и нашир, дано открие бегълците, но те сякаш бяха изчезнали от този свят. Не съвсем благонадеждният капитан на канала беше измърморил нещо за двама души, които зърнал в конска каруца, други пък му разказаха други неща, но нищо не го насочи по диря, обещаваща успех.
Като се проклинаше за провала си, той изпрати неохотно на лорд Колингууд новината, че е загубил следите на бегълците и не може да гарантира, че девойката няма да стигне до Лондон. Заключаваше с препоръка негово превъзходителство да попречи с други средства племенницата му да разбере истината за смъртта на баща си.
Що се отнася до него, той щял да продължи преследването.
16
Робин вдигна недоверчиво очи към тъмните облаци. Досега бяха имали само хубаво време, но това щеше очевидно да се промени. Най-вероятно беше да ги застигне силна буря, почти сигурно и проливен дъжд.
— Как ще приемеш предложението да прекараме добре нощта? — попита той Макси, като имаше предвид новата ситуация.
— С огромно удоволствие, ако това включва и гореща баня. — Тя придружи думите с една от импулсивните си усмивки, на които сърцето му реагираше така, сякаш не може да си спомни как трябва да бие. Тя беше най-непосредствената жена, която някога бе срещал, справяше се с абсолютно всичко, което им се случваше. Освен това той явно я ядосваше с някои свои постъпки, но кой ли би могъл да й се сърди за това? Все пак нито веднъж не се оплака и не се нацупи. В това отношение приличаше на Маги.
Робин осъзна изненадан, че от няколко дни не е мислил за Маги. Замайващото присъствие на Макси сякаш отдалечаваше неимоверно миналото.
Откакто напуснаха шлепа, бяха се придвижили много добре. Сега вървяха по един път, недалеч от Нортъмптън, само на няколко дни от Лондон. Малката заобикалка по канала на север и сериозните им усилия да не привлекат внимание, изглежда, бяха отклонили Симънс от дирите им. Засега се бяха опазили от нови приключения.
Робин нямаше какво да възрази. Присъствието на Макси и усилията да не посяга към възбуждащото й малко телце, му стигаха като приключение. За да се въоръжи по-добре срещу притегателната й сила, взе да си внушава, че тя е „недосегаема“ за него, че е омъжена за друг, че е още почти дете или че му е кръвна роднина. Досега всичко това му помагаше доста добре, но въпреки това чудесно съзнаваше колко силно го привлича и възбужда нейното присъствие.
Ярка мълния, последвана от страхотен гръм, прекъсна сладките му сънища посред бял ден. Почти веднага заваля, но не беше лек английски дъждец, а същински порой, който ги измокри за кратко време до кости.
— Колко път има още до подслона, за който си мечтаеш? — извика Макси, надвивайки шума на дъжда.
— Не е много — отговори той и усили крачка. — Но този дъжд е нищо в сравнение с метеорологическите условия, при които Наполеон се е измъквал от Русия.
Тя се засмя, отново смаяна от фантазията му.
— Да не ми заразправяш, че си бил с великата армия?
Нови гръмотевици разтърсиха въздуха.
— Бях известно време, но не беше особено приятно, затова откраднах един кон и препуснах на свой риск до Прусия.
Тя продължи да му задава шеговито въпроси, на които той намираше мълниеносно отговори.
— Оттук — извика той изведнъж. — Почти стигнахме. Той сви от тесния междуселски път и се промъкна през отвора на един плет. Макси го последва и видя, че Робин я чака пред висока каменна ограда. Тя се точеше и в двете посоки, докъдето поглед стига. Макси се озърна смаяно.
— Изглежда, разумът ми се е помътил от дъжда, но не мога да открия нещо, което поне отдалечено да напомня за подслон.
— Трябва да се прехвърлим през стената. — Той вече се засилваше, след миг се вкопчи в горния край и се метна върху стената. После се наведе и спусна на Макси раницата, за да й помогне да се покатери.
— Божичко, Робин — възкликна тя ужасено. — Та това сигурно е частна собственост.
— Да, но собственикът отсъства и къщата е празна — заяви той. А понеже тя още се колебаеше, добави: — Обещавам ти, че няма да имаме никакви проблеми. Тя все още се колебаеше, затова добави: — Обещавам ти, че проблеми няма да има.
Тя претегли неговата увереност и собствените си съмнения. Както винаги, думите му й прозвучаха съвсем правдиво. Спомни си своите впечатления, когато го видя за пръв път: лице на човек, способен да те убеди в дузина неща, на които се противиш. Нехранимайко с ангелски черти.