Замечтано усмихната, тя вдигна чаша, изпи я бързо, на една глътка. Беше американка, а това означаваше, че за нея нищо не е невъзможно.
Тя си доля чай, избра парче захаросан плод от порцелановата купа.
— Някога, в твоето непроницаемо минало, сигурно си бил иконом. — Тя посочи стилно сервираната маса. — Справил си се наистина великолепно.
— Имаш пълно право. Веднъж ми се случи да бъда иконом, а също и лакей, при нужда и коняр.
Макси се усети неудобно. Не целеше предположението й да прозвучи чак толкова сериозно.
— Истина ли е, или и този път ме взимаш на подбив?
— Самата истина — ухили се той. — Толкова ли ти е трудно да си ме представиш като честно работещ човек?
— Поне немного лесно. — Тя сложи лакът на масата, опря брадичка на длан и го изгледа внимателно. Учудването й беше всъщност неоснователно. Дори на скитащи джентълмени с подчертано отвращение към постоянни занимания им се налага от време на време да поработват, за да си напълнят стомаха.
— Сигурна съм, че си се справял блестящо със задълженията си. Притежаваш способностите на хамелеона да се нагаждаш към онова, което те заобикаля. — Тя се опитваше да дефинира впечатленията, които бе натрупала по време на съвместното им пътуване. — Но въпреки общителността си, правиш някак впечатление на човек, който стои над обстоятелствата. Съобразяваш се със ситуацията, но не си част от нея.
Пръстите му продължаваха да стискат чашата за вино.
— Тази забележка, Макси, е много проницателна. — Но преди тя да успее да се задълбочи в темата, Робин я прекъсна: — Скоро ще стигнем в Лондон. Откъде смяташ да почнеш издирванията във връзка със смъртта на баща ти?
— От хана, в който е починал. Там сигурно има някой, който може да ми разкаже нещо. Имам и имената на неколцина негови стари приятели, които той искаше да намери.
— А след като разбереш всичко и предприемеш необходимото? Тогава какво? — Погледът на сините очи беше много проницателен.
Тя поклати глава, поигра си с щипката за захар и се опита, но напразно, да разчете сложния монограм.
— След това най-вероятно ще се върна в Америка и ще се опитам да си намеря работа в някоя книжарница. Впрочем още не съм се замисляла. Бъдещето ми се струва безкрайно далеч.
Тя пусна бучка захар в чашата си.
— Не, не е точно така. Обикновено имам, макар и неясна представа за онова, което ми готви съдбата. Не че имам способностите на врачка, но докато пътувахме с татко, знаех например винаги дали ще стигнем целта си, или не. Когато потеглихме за Англия, бях сигурна, че ще пристигнем благополучно. А когато напуснах дома на чичо, изобщо не се съмнявах, че ще стигна в Лондон.
— А предчувстваше ли, че ще преживеем по пътя толкова много приключения? — попита той с любопитство.
— Не, изобщо не си представях, че ще срещна човек като теб. — Тя му подари бегла усмивка. — Но сега, ако се съсредоточа върху бъдещето си, мога да си представя какво ще се случи. То е като през онова лято, когато искахме да прекосим Олбъни. Нямаше абсолютно никаква причина, но аз просто не можех да си ни представя там. А после татко се разболя. Прекарахме дълги седмици в едно село във Вермонт и тази година не успяхме да стигнем в Олбъни. Нещо подобно предусещам и сега.
Той вдигна вежди.
— Какво усещаш?
— Нещо като празнота. Може би бъдещето ми взема обрат, който не мога да си представя, защото ще се различава твърде много от моето минало — каза тя бавно. — Винаги съм знаела, че няма да обикалям вечно и да продавам книги, въпреки че не ми е ясно какво ще замени тази дейност. Но когато баща ми каза, че ще отплуваме за Англия, знаех, че със скитничеството ни е свършено.
— Сблъсквал съм се през живота си с различни форми на интуиция и съм свикнал да не се отнасям пренебрежително към тях — заяви Робин. — Не допускаш ли, че би могла, ако положиш усилия, да видиш по-ясно какво се е случило в Лондон? Ако там те дебнат опасности, по-добре е да си подготвена за тях.
— Не зная дали е възможно, но мога поне да опитам — отвърна тя скептично.
Тя се отпусна на облегалката на стола, затвори очи и си представи картата на Англия. Някакъв сребърен път се извиваше от Дюрам към Йоркшир, а там ставаше много по-светъл на мястото, където се бе запознала с Робин. Но какво ще стане в Лондон, пренаселеното, диво пулсиращо сърце на Англия? Тя даде пълен простор на мислите си.
Празнина, хаос, болка. Немислимото…
Макси подскочи с вик, треперещата й ръка помете чашата за чай от масата и тя се строши върху паркета. Тя втренчи с разтуптяно сърце поглед в парчетата.