Той кимна.
— Ще е много мило, ако помолите в Дейвънтри някого да ни се притече на помощ.
— Защо не се качите при мен? Вашите хора положително ще се справят и сами. Имам намерение да отседна в „Уитшиф“, твърде приятен хан. — Тя се уви по-плътно в наметалото. — Времето наистина не е особено подходящо за пътуване.
Възможността да прекара известно време с лейди Рос беше твърде примамлива, за да бъде отхвърлена. Гайлс нареди на хората си да изчакат помощта, взе си от каретата пътната чанта с най-необходимото и се прекачи в каретата на лейди Рос.
— Къде е камериерката ви? — попита той, установявайки, че се оказаха сами в каретата.
— Това глупаво същество взе, че се простуди яко, та се наложи да я отпратя да си върви у дома. — Тя наведе глава встрани. — Както виждате, не последвах съвета ви да чакам смирено в Лондон появата на бегълците. Два или три пъти се натъкнах на хора, които твърдяха, че са видели двойката, но сериозна следа не открих. А на вас как ви потръгна?
— Не по-различно. — Гайлс стигна спонтанно до заключението, че не бива да продължава да пази Ръкстън в тайна. — Робин притежава къща близо до Дейвънтри. Запътил съм се натам. Много е възможно двамата да са решили да прекарат там един-два дена. Имате ли желание да ме придружите?
— Непременно. — Тя се усмихна подчертано иронично. — Ще е безкрайно по-добре, ако ги открием двамата заедно.
Заедно. Думата звучеше приятно.
В Дейвънтри намериха ковач, готов срещу неособено завишено заплащане да се залови веднага да поправи каретата на Гайлс. След което се запътиха към „Уитшиф ин“.
Там Гайлс поръча чай и сладки. Ханджията предаде поръчката и ги настани в сепаре.
Гайлс си свали палтото, а Дездемона отиде до камината.
— Всичко това ми изглежда много познато — заяви тя. — Срещаме се май все в ханове. — Тя свали шапката си и разтърси глава. Червената й коса се разпиля като дива грива по раменете, а понеже беше мокра, стана на къдрици.
Гайлс я гледаше като омагьосан как прокарва пръсти през това червено великолепие и напразно се опитва да приглади кичурите.
Той тъкмо искаше да направи забележка относно последиците, които срещите в ханове могат да имат за доброто име, когато Дездемона свали наметалото.
Беше се питал как ли изглежда тя без пластовете безформени дрехи. Сега получи отговор, а той отприщи потоци от лава във вените му.
Беше я смятал за доста яка, по женски привлекателен начин възпълничка. Но под това се разбираше обикновено фигура набитичка от глава до пети.
Дездемона беше пълничка само на определени места. Мократа муселинена рокля беше залепнал за тялото й като фуста и откриваше наистина забележителна фигура. Краката й бяха много дълги и красиви, тънката талия подчертаваше по недвусмислен, направо драматичен начин извивките на тялото й. Притежаваше преди всичко две направо забележителни…
Гайлс се помъчи тутакси да придаде равнодушен израз на лицето си. Някой джентълмен би казал може би, че тя има великолепна шия, защото всичко останало не можеше да бъде изречено в благопристоен разговор. Лейди Рос наистина имаше великолепна шия… но и всичко останало в нея не беше за пренебрегване.
Лицето й се вкамени.
— Зяпнал сте ме — оплака се тя уязвена.
Той не можеше да го отрече. Вдигна замечтан поглед и заяви с изпълнена със съжаление откровеност:
— Лейди Колингууд имаше право.
Лицето й стана червено като косата.
— Не бе обида — побърза той да я увери. — Вие сте невероятно привлекателна жена. Никой мъж не може да не го види.
— Значи сте на мнението на снаха ми, че изглеждам като достъпна жена — изсумтя тя. — И двамата сте прави, защото твърде много мъже са се държали с мен, сякаш наистина съм такава. — И тя посегна към мокрото си наметало.
Горчивите й думи обясниха на маркиза защо мъжкото внимание толкова я притеснява. Той бързо свали горната си дреха.
— Облечете това. За разлика от вашето наметало поне е сухо.
Тя се поколеба, а той добави с най-мекия си глас:
— Извинявам се за думите си. Не исках в никакъв случай да бъда непочтителен. Бях просто много изненадан. Наистина сполучливо криете хубостта си.
Тя пое много предпазливо дрехата, сякаш очакваше да бъде нападната. Наметна я, но после я свали. За огромно съжаление на Гайлс дрехата му я превърна отново в образец на свенлива почтеност.
Донесоха чая, той й наля една чаша, подаде й чинията с бисквитите. Отначало тя продължи да седи на ръба на стола си, сякаш готова да скочи, но докато чаят постепенно я стопляше, а Гайлс не скъсяваше разстоянието помежду им, тя взе да се поотпуска.