— Тогава не съм го осъзнавал, но се оказа, че имаме твърде различни представи за нашия брак. Моята се оказа катастрофално погрешна. — С едва чут глас добави: — Най-лошото беше, че не можех истински да тъгувам.
— Разбирам ви много добре — каза тя тихо. — Когато съпругът ми почина, изпитах облекчение, вина, някакво безлично съжаление за една безсмислена смърт. Беше една много… сложна смесица.
Той вдигна ръка и я отпусна за миг върху пръстите й.
— Не познавах лично сър Гилбърт Рос, но знаех, че му се носи славата на картоиграч.
— Да, и на такъв. — Дездемона се загледа в пламъците. Никога и с никого не беше говорила за брака си, но откровеността на маркиза изискваше да му отговори със същото. — Той се удави една нощ в улична яма, мъртво пиян. Единственото положително нещо в целия му живот беше, че умря след огромна печалба на рулетка, тъй че имах достатъчно пари, за да му платя дълговете, а и нещо да ми остане. Това и скромното наследство от една леля ми позволиха известна независимост. Разбрах, че като вдовица се чувствам по-добре, отколкото като съпруга.
Гайлс въздъхна.
— Този модерен избор на партньор за толкова кратко време е повече от опасен. Тъй че едва ли трябва да се учудваме, че и вие, и аз сме се озовали с партньори, които се оказаха твърде различни от онова, което сме очаквали.
— Така е, въпреки че не аз си избрах съпруг.
— Семейството ли го направи вместо вас?
— Не, брат ми положително щеше да направи по-добър избор. По време на първия ми сезон в Лондон сър Гилбърт беше само един от сериозните ми ухажори. Състоянието ми изобщо не можеше да се сравнява с вашето, но имах все пак добра зестра, мъжете харесваха външността ми, въпреки че невинаги се отнасяха с уважение към мен. Гилбърт усърдно ме ухажваше, но знаеше много добре, че брат ми никога няма да даде съгласието си да се омъжа за него. Затова ме покани един ден да се разходим с карета в парка. Върна ме у дома едва на другия ден.
Маркизът свъси чело.
— Той…?
Дездемона впери отново поглед в огъня.
— Не. Той ме отведе в необитаема вила, закле ми се във вечната си любов и заяви, че не може да живее без мен. Бях естествено ужасно разгневена, но и поласкана. Той беше хубав, а пък аз достатъчно млада, за да реша, че всичко това е ужасно романтично.
— Разбирам — каза навъсено Уолвърхемптън. — Вярно, не ви е докоснал, но фактът, че сте прекарали нощта с него, е бил достатъчен, за да ви компрометира непоправимо.
— Точно така. Всички бяха единодушни, че не ми остава друго, освен да се омъжа за него. — Пълните й устни станаха съвсем тънки. — Бях прекалено млада, за да зная, че изход винаги има. Затова се покорих на съдбата си.
— И затова сте решили сега толкова твърдо да позволите на племенницата си да направи сама своя избор — независимо от това, какви ще са последиците?
— Да, така е. Не ще позволя никому, никому, да я принуди към нежелан, жалък брак. — Дездемона хвана машата и разрови жаравата. — Тогава трябваше да се възпротивя, но както вече казах, беше ми направило огромно впечатление, че един мъж е готов заради мен на отчаяна постъпка. Не ми беше антипатичен, намирах го много забавен, освен това прецених факта, че не ме изнасили, като доказателство за искрени чувства. За съжаление обичал ме е не повече, отколкото Дианта вас.
— Само вашата зестра ли го е интересувала?
— Била е основният мотив. Но освен парите… — Тя преглътна и вече не знаеше как да продължи. Маркизът я прегърна през рамо и тя се поотпусна.
— Веднъж, доста пиян, Гилбърт ми разказа, че си съставил списък от състоятелни момичета, които да не са освен това и от чак толкова високопоставени благороднически семейства, та да са недостижими за него. След като се запознал с всички, спрял се на мен, заради моите… гърди. — Тя сякаш сама се учуди, че е произнесла думата.
Той я привлече безмълвно по-близо до себе си. Тя усети, че разбира колко унизително е било за нея това.
— В брака става дума всъщност за сделка секс срещу пари — каза замислено той. — Мъжът пази и храни жената, срещу което тя е сексуално на негово разположение, факт, с който не могат да се гордеят нито мъжът, нито жената. Не стигнах лесно до това заключение. — Ръката му стисна по-силно нейната. — Имала сте нещастието да се видите принудена, по финансови и сексуални причини, да се омъжите. А това е наистина достойно за съжаление.
— Боже мили, какви глупаци са хората! — засмя се горчиво тя. — Излиза, че всички романтични брътвежи се свеждат до едно: мъжът търси жената, която най-силно да го възбужда, а жената избира мъжа, който може най-добре да я осигури?
— Може би изглежда така, но това е само началото. Хората са сложни същества и един добър брак би трябвало да задоволява най-различни желания и нужди. — В стоманеносивите му очи проблеснаха весели искри. — Не е никак зле, ако освен привличането, приятелството и доверието с партньора ти те свързва и физическото привличане.