— Възможно — съгласи се лукаво Гайлс. — Само че защо се кикотиш?
— Аз съм достопочтена вдовица на зряла възраст и със сериозни интереси — заяви тя тежко. — Тъй че аз никога не се кикотя.
Но в същия миг скри лице на рамото му.
18
Робин не беше преувеличил броя на своите номера и забавни истории. Докато стана време да си лягат, Макси се беше смяла толкова често и много, че вече едва си спомняше за смътните си страхове от бъдещето. Хванати под ръка, те изкачиха стълбата до втория етаж. Робин носеше свещник, а Макси повдигаше полите на червената си кадифена дреха, за да не се спъне в тях.
Той я изпрати до нейната стая, запали свещта на нощното шкафче и се обърна, за да влезе в съседната стая. Светлината на свещите правеше лицето му още по-красиво. В падащия свободно син халат приличаше на средновековен лорд. Беше най-привлекателният мъж, когото бе срещала, будеше у нея желание да развърже колана му, да го съблече и да го увлече в леглото си.
Почти несъзнателно сложи длан върху триъгълника гола кожа под шията му. Под нейните пръсти ударите на сърцето му се учестиха. Чувствено желание пулсираше сега между тях.
— Кой от нас трябва да бъде призован сега към благоразумие? — попита тя с пресъхнала уста.
— Навярно аз. — Той взе ръката й, целуна пръстите й, после я пусна. — Не забравяй, че съм съвсем наблизо. Ако сънуваш кошмар, трябва само да ме извикаш. Веднага ще дойда.
— Зная. — Макси се пребори храбро с напиращото желание да рискува една целувка за лека нощ, отстъпи крачка назад и се залови да сплита косата си. — Желая ти приятни сънища.
Когато той затвори междинната врата, тя смъкна халата и се пъхна под юргана. Въпреки приятната атмосфера, Макси не можеше да заспи. И това нямаше нищо общо с мрачните предчувствия за бъдещето. Причината беше, че широкото легло с балдахин беше прекалено голямо, студено и празно.
Половин вечност тя се мята насам-натам, опитваше да се настани удобно върху възглавниците, но всичките й усилия бяха напразни. Най-сетне седна и се замисли. Ако отвори мъничко междинната врата, Робин ще се почувства може би малко по-близо до нея. И не толкова самотен.
Макси се спусна от леглото и изтича боса до вратата. Потрепери в тънката си нощница от студа. Беше почнало отново да вали и свежият хлад, който нахлуваше през прозореца, й напомни за Ню Ингланд. Тя отвори съвсем тихичко вратата, ослуша се с надеждата, че въпреки почукването на дъжда по первазите, ще чуе и успокояващото дишане на Робин.
Чу го, но звуците бяха всичко друго, само не успокояващи. Дишаше пресекливо и мъчително — както през онази първа нощ, която прекараха върху папратта край мочурището.
Леглото изскърца. Той заговори с измъчен глас нещо на чужд език. Макси бързо се приближи. Изглежда, говореше на немски. Тя не знаеше добре този езика, но й се стори, че различава думите „кръв“ и „убийство“.
— Не! Не! — изкрещя той изведнъж толкова високо, че би я стреснал в съня й дори през затворена врата. После взе да размахва диво ръце.
Силно разтревожена, тя се покатери на широкото легло и сложи ръка на рамото му, за да го събуди от кошмара.
Нейното докосване го накара да подскочи и да размаха ръце с невероятна бързина. Преди тя да успее да произнесе името му, той вече я беше хванал за раменете и я беше повалил върху дюшека. Гърдите му бяха голи и мокри от пот. Дишаше пресекливо, докато лягаше върху нея и я стискаше толкова силно за гърлото, че тя вече едва дишаше.
Макси си даде сметка за ужасяващата сила на напрегнатото му тяло. Ако се съпротивлява, той може да я пребие. Затова запази спокойствие, пое си мъчително въздух и изсъска рязко:
— Събуди се, Робин! Бълнуваш!
Един ужасен миг натискът върху гърлото й продължи да се засилва. После думите й проникнаха в кошмара му.
— Макси? — прошепна дрезгаво той.
— Да, Робин, аз съм, — простена тя с усилие.
Той се дръпна от нея и се отпусна по гръб. В тъмното кожата му беше призрачно бледа.
— Боже, прости ми! — рече пресекливо. — Кажи, добре ли си?
Макси си пое дълбоко и благодарно дъх.
— Няма нищо. — Тя седна, запали свещта, после се обърна отново към Робин.
За неин ужас той трепереше така силно, че леглото се люлееше. Тя бързо го прегърна с две ръце, а той се вкопчи така силно в нея, че тя се уплаши да не й счупи ребрата. Побърза да привлече главата му към гърдите си.
— Да нямаш треска? — попита тя, предполагайки, че Робин може да е хванал по време на някое от пътуванията си малария.
— Не. Беше просто кошмар.
Тя го погали по главата, като да беше дете.