— Ти също си направо прекрасен. Чакането си заслужаваше.
Той я целуна по ухото.
— Лека нощ, Канавиоста — измърмори. — И дано никой от нас не сънува лоши сънища.
След бурята, когато Макси се събуди, сутрешното небе беше синьо-сиво и безоблачно. Началото на лятото наближаваше и слънцето изгряваше рано, тъй че не беше спала повече от два или три часа, но се чувстваше изненадващо бодра.
Робин още спеше, русата му глава беше съвсем близо до нейната, ръката му я прегръщаше през кръста. Лицето му беше спокойно и изглеждаше много младо. Беше трудно да си спомни човек емоционалните му терзания през изминалата нощ. Сега изглеждаше на възрастта на ученик.
Все пак тази представа се нарушаваше от белега на бедрото му. Макси се наведе да го види по-отблизо. Беше същинско чудо, че куршумът не е засегнал някой важен орган.
Тя го прегърна. Трябваше вече да го събуди, но не можеше да се реши да го стори. Изминалата нощ беше за нея истинско чудо. И понеже, при известни обстоятелства, тя нямаше никога да се повтори, Макси се колебаеше да развали все още действащата магия.
Тя го целуна леко по косата. Невероятно дългите му мигли трепнаха и той отвори очи. Усмихна й се. От толкова близо светлата небесна синева на очите му въздействаше магнетично. Ако не беше се любила вече с него, щеше да го стори след тази прелъстителна усмивка.
— Близо до теб винаги спя добре — прошепна той.
— Причината е в пълната взаимност. — Макси докосна белега от стара рана и продължи: — Допускам, че си получил тази и многото си други белези при изпълнение на служебния дълг.
Той кимна.
— Тази пробойна рана получих в Испания.
— А следите от бич по гърба ти?
Изразът на лицето му стана леко саркастичен.
— Нашибаха ме за нещо, което изобщо не бях извършил. Но тъй като за истинското си престъпление можех да бъда обесен, реших, че е по-добре да не се съпротивлявам.
— А ръката ти?
Той я вдигна така, че лекото изкривяване ясно да проличи.
— Един много енергичен джентълмен настояваше да напиша писмо, което би застрашило мой приятел. Отказах. След като онова момче ми изпотроши сума кокали, обърнах му внимание, че като левак и без туй едва ли ще свърша нещо с дясната си ръка.
От студенокръвната жестокост на мъчението Макси я побиха тръпки.
— Било е сигурно ужасно болезнено.
Той издаде някакъв звук, означаващ съгласие.
— Трябваше да минат няколко дни, преди да стане възможно да ми наместят кокалите, затова не зараснаха добре. Но мога да се чувствам щастлив, че не стана инфекция и все още мога да си използвам ръката.
— Водил си досега прекалено бурен живот. — Макси се наведе и притисна нежно устни към белега от куршум. Неравната кожа беше почти грапава.
Пъпката на гърдата му беше само на няколко сантиметра. Устните й я докоснаха с любопитство. Под милувката й малкото кръгче набъбна предизвикателно и стана съвсем кораво. Нищо чудно, че Робин целуваше гърдите й с такова удоволствие.
Когато Макси прехвърли вниманието си към втората пъпка, Робин си пое шумно дъх.
— Внимавай, Максима, последиците могат да те изненадат.
Тя го изгледа толкова невинно с големите си очи.
— Как да ме изненадат? — Ръката й се плъзна по тялото му и обгърна топлия, вече почти еректирал пенис. Той се втвърди мигновено и щръкна напред.
Робин впи ръце в чаршафите.
— Вчерашните болки не ти ли развалиха отначало удоволствието от страстта?
Палецът на Макси се плъзна леко по меката като кадифе главичка на пениса.
— Не съм сигурна дали наистина съм разбрала за какво всъщност става дума. Повечко упражнения няма да навредят.
Робин се засмя дрезгаво.
— Печелиш, вещице.
Той се обърна отново с мълниеносна бързина, както изминалата нощ, когато тя искаше да го събуди от неговия кошмар. Преди да се опомни, тя вече лежеше под него, но този път той беше съвсем буден. Очите му блестяха дяволито, устните и ръцете му я караха да потръпва от страстна възбуда.
Вече много по-късно Робин я галеше леко по гърба, а нежността му й създаваше чувство на сигурност, както преди това неговата страст. Когато и двамата вече се бяха върнали към действителността, той каза:
— Няма да допускаме от сега нататък пътуването ни да зависи от случайности. Днес тръгваме за Лондон.
Макси вдигна глава и го погледна.
— Но как? Нямаме пари за пощенската кола.
Той й се усмихна лъчезарно, а това винаги будеше съмнения в нея.
— Ще ти обясня по-късно. А сега трябва да станем, за да успеем да изчезнем, преди слугите да ни спипат.
Струва им цял час да заличат всички следи на пребиваването си. Закусиха набързо, взеха си раниците и напуснаха къщата.