— Да, въпреки че може да е вече по тъмно.
Смръщила чело, Макси си правеше наум сметка с каква сума разполага.
— Ще можем ли, като пристигнем, да си позволим да пренощуваме в някой хан?
— Всъщност не. Парите ще ни стигнат за пътните такси и за храната за един ден, но само толкова. Но аз имам приятели, които могат да ни подслонят.
— Те няма ли да задават неприятни въпроси?
— Тъкмо тези приятели не. — Той въздъхна. — Нашите доста близки взаимоотношения ще трябва да се попроменят и тъкмо това е една от причините, поради които не ми се иска това пътешествие да свършва. Почтени хора положително биха решили, че си непоправимо компрометирана, но това няма никакво значение, защото никой нищо не знае. Все пак в Лондон ще се потопим отново в действителността. Освен че ще се постараеш да откриеш неща, свързани със съдбата на твоя баща, ще искаш навярно да потърсиш и леля си. Ще се държим благоприлично и ще внимаваме лъжите ни относно това пътуване да не се различават.
Макси направи гримаса.
— Което означава навярно, че ще спим отделно.
— Боя се, че да. Когато някой от твоите или моите роднини разбере за съвместното ни пътешествие, той положително ще настоява незабавно да се оженим.
— Това трябва ли да те тревожи? — попита тя сухо. — Мислех, че женитба е тъкмо това, което имаш наум.
— Не мога да си представя какво би те накарало по-сигурно час по-скоро да избягаш от настояването да се омъжиш за мен — ухили се той.
— Напълно съм в състояние да се противопоставя на натиска на общественото мнение — натърти тя гордо. — Особено от хора, които не познавам.
— Аз също, но съвсем наскоро разбрах, че известен конформизъм невероятно облекчава живота.
— Ако си в Рим, дръж се като римлянин, нали?
— Точно така. А за Лондон това важи двойно и тройно. — Той й хвърли кос поглед. — В състояние съм за щастие да намеря утре пари, тъй че в това отношение няма да имаме грижи.
— Мога ли да попитам откъде ще вземеш тези пари?
— Много е просто, при това напълно законно: от една банка. — Очите му светнаха. — Още ли не ми вярваш?
Тя се замисли за миг, после се усмихна колебливо.
— Навярно говори зле за моето познаване на хората, но аз ти имам доверие, поне до известна степен.
— До каква степен? — настоя той с непроницаем израз на лицето.
— Почти съм сигурна, че никога няма съзнателно да ми причиниш зло и винаги ще си държиш на думата. — Макси въздъхна леко. — Все пак не е изключено и да се лъжа. Една мъдра жена ми каза веднъж, че когато човек обича, това намалява наполовина неговата интелигентност и изключва напълно здравия човешки разум. — Почти ужасена, Макси си даде сметка какво е изрекла току-що.
Робин извърна мигновено глава към нея и я погледна право в очите. После хвана юздите на нейния кон и събра двете животни толкова близо едно до друго, че краката им се докосваха. Той се наведе към нея за дълга, страстна целувка.
Когато обгърна с ръце шията му, Макси осъзна почти смаяна дълбочината на чувствата, които думите й очевидно бяха предизвикали. Робин може да не беше способен да й се обясни в любов, но възприе нейната любов като очакван дар.
Поради състоянието на пътищата Гайлс и Дездемона стигнаха в Ръкстън едва към обяд. Пазачът изглеждаше истински щастлив да посрещне маркиз Уолвърхемптън, но подчерта, че лорд Робърт не е идвал в Ръкстън.
Без да са напълно сигурни в това, Гайлс и Дездемона влязоха в бюрото на имението. Хаслип, деловодителят, се беше задълбочил в тефтерите си.
— Лорд Уолвърхемптън! Милорд, ще ни направите ли честта да останете за по-дълго?
Гайлс поклати глава.
— Исках само да се уверя дали брат ми е идвал тук.
Хаслип се поколеба.
— Може и той да е бил, не съм съвсем сигурен. — Когато Гайлс вдигна въпросително вежди, той добави: — Никой не го е видял, но тази заран установихме, че в конюшнята липсват два коня и намерихме ей тази бележка. — Той подаде листчето на маркиза. — Не зная дали е почеркът на вашия брат. Ако е така, всичко е наред, но може и да е подправен от някой хитър крадец. Тъй или иначе две от най-хубавите животни са изчезнали от конюшнята.
Гайлс хвърли поглед върху бележката, в която бяха написани само думите: „Конете ми трябват.“ Изречението беше подписано „Лорд Робърт Андървил“.
— Това е неговият почерк — каза Гайлс и подаде листчето на Дездемона. — Значи миналата нощ е бил тук. Кога установихте липсата на конете?
— Към девет часа.
— Ще се поогледам из къщата. Ако е дошъл късно вечерта, сигурно не е искал да безпокои някого — обясни кратко Гайлс. Беше по-добре да не споменава Опазената невинност. Колкото по-малко се говори за нея, толкова по-добре.