Когато погледите им се срещнаха, той я желаеше с всепокоряваща сила. Неговите физически и емоционални потребности бяха толкова тясно преплетени, че беше вече неспособен да ги отдели едни от други. Беше я пожелал от първия миг, когато отвори очи и разбра, че една очарователна, енергична нимфа се е спънала в него.
Но защо трябваше да се държи след това толкова глупаво? Как можеше той, мъж, известен със способността си да съчувства, да прояви такова неразбиране? Докато той се ровеше в дълбините на своето Аз, отговорът се изясни много бързо.
— Не се гордея особено с лорд Робърт Андървил — изрече той с мъка. — А щом това момче толкова не ми харесва, нали не можех да предположа, че ще стане симпатично на теб. От мига, в който те срещнах, пожелах толкова силно ти да ме обикнеш.
Както стана ясно, трябвало е да опита, каквото и да му струва, много по-рано с откровеността. Тялото на Макси се отпусна, гневът й се изпари. Един безкрайно дълъг миг двамата се гледаха право в очите.
— Разбирам — каза тя. Гневът й беше минал, но оставаше създалата се празнота. Макси прекоси салона, облегна се в другия край на камината и кръстоса ръце на гърдите. — Ти защо ме доведе тук? За да получиш одобрението на Маги, така ли? — попита почти отчуждено. — Или искаше само да й докажеш колко ниско си паднал, откакто те е напуснала? За теб ще е очевидно невъзможно да намериш друга толкова хубава и аристократична жена като нея, та си решил на противоположното. Като й представиш някаква нецивилизована дивачка, това би трябвало да я накара да се позамисли, нали?
— Боже милостиви! Нали не мислиш сериозно, че съм дошъл тук с теб по толкова абсурдни причини! — Разбрал основанията за нейния гняв, Робин усещаше как му става зле. — Ти си толкова мъдра жена и с толкова силен характер, че всеки мъж би се чувствал щастлив да привлече вниманието ти. Дори цялата в кал и рошава, ти си прекрасна.
Устните на Макси станаха съвсем тънки.
— Като добър амбулантен търговец винаги намираш какво да кажеш. Но понякога, лорд Робърт, думите не са достатъчни.
Беше си го заслужил, но въпреки това изпита чувството, че тя му е забила юмрук в стомаха.
— Признавам се за виновен, признавам, че се държах като невероятен идиот. Но да твърдиш, че съм те довел, за да получа одобрението на Маги, значи да си на съвсем погрешен път. Но е вярно, че наистина исках ти да се запознаеш с нея. Вие двете сте най-важните жени в моя живот и вярвам, че можете да станете приятелки.
Макси протегна ръка и прокара толкова замислено пръсти по перваза на камината, сякаш беше най-интересния предмет на този свят.
— Ами ако тя се отнесе с презрение към мен. Какво тогава?
— Тя не може да се отнесе с презрение към теб. — Той покри пръстите й с длан. Те се свиха от неговото докосване, но Макси не ги отдръпна.
— Твоят въпрос гласи по-скоро, дали те предпочитам пред нея. — Той засили натиска си върху нейната ръка. — И отговорът е да. Дори ако Маги би проявила глупостта да се намеси, тя не би имала успех. Само от твоята воля зависи дали да се разделим, или не.
Макси затвори очи, калейдоскоп от чувства премина по лицето й. Неспособен да продължи да стои на разстояние от нея, Робин пристъпи крачка напред и я взе в прегръдката си.
Неспособна да се съпротивлява и сякаш изтощена докрай, тя скри лице на рамото му. Колкото и яростни да бяха вербалните им конфликти, на равнище телесен допир между тях цареше единствено пълна хармония. Той я прегръщаше силно и се надяваше, че прегръдката ще успокои и нея, както беше подействала благотворно и на него.
— Какви други изненади си приготвил за мен? — попита тя изведнъж, без да вдига глава.
Той се позамисли.
— Ами аз не съм беден. Собственик съм между другото и на Ръкстън.
Тя вдигна глава и в очите й проблесна престорен ужас.
— Искаш да кажеш, че откраднахме собствените ти коне? — Когато той кимна, тя добави укоризнено: — Като си спомня какъв страх брах, и сега ми призлява.
— Нали ти казах да не се притесняваш.
— Херцогинята има право. — Гласът на Макси звучеше сериозно, но в ъгълчетата на устните й трепкаше усмивка. — Ти си наистина невъзможен човек.
— Признавам си вината — въздъхна той дълбоко. — Но не можах да не се поддам на изкушението да се представя за друг.
Макси го погледна сериозно.
— По този въпрос ще трябва да си поприказваме по-подробно, но вече не тази вечер.