— Добре, защото и аз едва ли ще съм в състояние. По всяка вероятност всичко зависи от твоето решение дали ще пожелаеш да се омъжиш за мен, или не. — Думите бяха произнесени сякаш между другото, но Робин затаи дъх. Той трябваше да знае дали събитията от последния час са я разгневили дотолкова, та бракът с него да й се е видял невъзможен.
Тя поклати глава.
— Не зная, Робин. Ние сме всъщност много по-далеч един от друг, отколкото предполагах. — Тя вдигна ръце и се заигра с ревера на дрипавото му палто. — Не зная нито дали съм подходяща за твоя английски свят, нито дали изобщо имам желание да се нагодя към него.
— Ние сме си по-близки, отколкото го осъзнаваш, а този английски свят, както го наричаш, не е единствената възможност. — Той я целуна по косата. — Но и затова не му е времето да говорим сега. — Важно е само, че не ми казваш веднага не. — Той се усмихна леко. — Благодаря ти, че не ме улучи с порцелановата фигурка. Въпреки че наистина си го заслужавах. Бях невероятно глупав.
— А пък аз трябваше да си укротя темперамента — призна си плахо Макси. — Мога само да се надявам, че статуетката не е предавана от поколение на поколение семейна ценност…
Вратата се отвори и херцогиня Кандовър влезе в салона. Като видя, че гостите й се прегръщат, понечи веднага да се оттегли.
— Моля да ме извините, но, изглежда, не сте чули, че почуках.
— Това не е причина веднага да избягаш. — Робин се откъсна бавно от Макси. — Ние се споразумяхме за примирие.
— Току-що получих съобщение от Рейф, че ще може да излезе от Уестминстър по-рано, отколкото е предполагал. Какво ще кажете да вечеряме след около час? Вашата компания би ми доставила огромна радост, но ако сте много уморени, мога да наредя да качат яденето в стаите ви.
Макси погледна Робин, после отговори:
— С удоволствие, ваше превъзходителство, но трябва да ви предупредя. Нося си само една рокля, а след пътуването тя едва ли ще е много за пред хора.
— Моята камериерка може да я изчетка и да я изглади. — Погледът на Маги се спря на парчетата пред камината. — Колко се радвам! Строшили сте тази ужасна скулптура — Лаокоон.
Макси пламна цялата.
— Ужасно съжалявам. Стана само по моя вина. Ще се постарая колкото може по-скоро да я възстановя.
— В никакъв случай! — Херцогинята се усмихна смутено. — Фигурката беше сватбен подарък от братовчед на Рейф, който не криеше, че е против женитбата ни. Трима души, обгърнати от змии наистина не са приятен подарък, съгласна сте, нали? Нарочно сложих фигурката на ръба на масата, с надеждата, че някое от слугинчетата ще я събори, без да иска.
Макси се разсмя весело.
— Ако в дома ви има още нещо, което предпочитате да видите на парчета, ще се радвам да ви направя удоволствието.
— Разбрахме се! — Херцогинята тръгна към вратата. — Да ви покажа ли сега стаите ви? Имате още време за една баня или ако предпочитате, малко сън.
Макси последва с решителен израз на лицето херцогинята нагоре по стълбата. Представата, че Робин и тя биха могли да уредят личните неща, които ги разделяха, беше достатъчно трудна. Сега се бе озовала в един чужд, непознат свят, в който само малцина биха я приели на драго сърце. Колкото по-скоро разбере дали ще може да живее в него, толкова по-добре.
21
Макси тъкмо беше излязла от луксозната баня, когато херцогинята й прати своята камериерка-французойка. Мари Лавал не изрази естествено ни най-малко недоволство от толкова необичайната гостенка и все пак на лицето й беше изписана мъка, когато подаде на Макси току-що изгладената рокля. Но свободният френски на Макси, въпреки че беше с лек канадски акцент, й спечели много бързо симпатиите на Мари.
Макси се напъха в простичката бяла муселинена рокля, после седна търпеливо пред огледалото, за да може камериерката да среши и закрепи черната й коса на елегантен кок на тила. Резултатът беше повече от добър. Въпреки това Макси хвърли още веднъж нервен поглед в огледалото, когато един лакей дойде да я отведе в трапезарията. Последва го все пак с високо вдигната глава надолу по стълбата.
Робин и херцогинята бяха събрали златокоси глави и нещо си бъбреха. И неговият вид се беше променил през изминалия час с помощта на чиста риза и вратовръзка, заети по всяка вероятност от гардероба на херцога. Беше толкова естествен и непринуден, че Макси пак стана нервна. Неговото място може и да беше в дома на един херцог, но какво ли търсеше всъщност тя тук?
Робин я чу да влиза и вдигна глава. Сините му очи просияха. Той стана, приближи се към нея и прошепна:
— Изглеждаш наистина очарователно.
Макси се изчерви леко, но възторженият му поглед я стопли до връхчетата на пръстите на краката.