— Много мило от твоя страна, но тази рокля нямаше дори в Бостън да е на мода, да не говорим за Лондон.
— Позволи ми да ти кажа, че мъжете се интересуват много повече от общото впечатление, отколкото от модни тънкости. А в твоя случай това впечатление е главозамайващо. — Той я хвана под ръка и я заведе до едно кресло. — Впрочем аз може и да не съм обективен, но нали за пръв път те виждам в рокля.
Възхищението и закачката на Робин помогнаха на Макси да се отпусне дотолкова, че вече можеше да участва съвсем непринудено в разговора. Херцогинята носеше като Макси съвсем семпла рокля, давайки по този начин още едно потвърждение за своята тактичност. Освен това Робин, изглежда, й беше казал нещо за въздържателството на Макси, защото й сервираха лимонада, докато другите двама пиеха шери.
Когато вратата се отвори, херцогинята хвърли леко сърдит поглед към часовника върху камината. Макси веднага разбра, че човекът, който престъпи прага, е херцог Кандовър. Докато Робин можеше да се превъплътява като същински хамелеон в най-различни роли, херцогът правеше толкова определено впечатление на аристократ, че явно не беше в състояние да се представя за нещо друго. Иначе беше наистина много хубав мъж и по външност много подходящ партньор за красавицата Маги.
— Извинявай, мила, че закъснях — каза новодошлият, — Касълрийд ме задържа. — Като видя госта, той забави крачка, радостна изненада се изписа на лицето му. — Робин, разбойнико. Какво те води в Лондон?
Двамата мъже си стиснаха сърдечно ръцете. После Робин представи Макси на херцога. Когато Кандовър се наведе над ръката й, Макси видя, че косата и тенът му бяха тъмни като нейните собствени, но цветът на очите беше хладно северносив, впрочем искриците в тях издаваха чувство за хумор и дори мило любопитство.
— Колинс — повтори замислено херцогът, докато се изправяше. — Роднина ли сте на семейство Колинс от Чанлей?
— Сегашният лорд Колингууд е мой чичо, ваше високоблагородие.
— В такъв случай с вас сме далечни роднини, нещо като втори или трети братовчед и братовчедка. — Кандовър й подари една усмивка, която по парализиращо въздействие можеше да се сравни с тази на Робин. — Винаги е хубаво да се запознаваш с нови роднини, особено ако са привлекателни като вас.
Той й подаде ръка и добави:
— Понеже съм полумъртъв от глад, няма да е зле да пристъпим веднага към вечерята. Сит и доволен, ставам много по-любезен.
Макси си каза усмихнато, че херцогът едва ли можеше да бъде още по-любезен. Робин беше постъпил все пак може би добре, като я беше довел в този дом.
Според английските мащаби беше най-обикновена вечеря, наистина великолепно приготвена. Макси се зарадва, че не й се налага да се справя с толкова много ястия, колкото поднасяха обикновено в Чанлей.
Разговорът също се оказа лек и непринуден, защото тримата британци полагаха всички усилия Макси да не се чувства като изключена от него американка. Беше дълбоко трогната, но и малко развеселена. Наистина ли е направила при появата си в Кандовър хаус толкова сплашващо впечатление? Очевидно, макар и не непременно по причините, които предполагаше херцогинята.
Господата не се лишиха от удоволствието да правят компания на дамите, докато си пиеха кафето в салона. За Макси това беше добре дошло. Наистина херцогът се държеше с нея повече от приятелски, но тя още не беше готова да остане, изпълнена с доверие, на четири очи с възлюбената на Робин. С някогашната възлюбена на Робин.
Когато херцогът и херцогинята се впуснаха в спор около предстоящо пътуване в провинцията, гостите излязоха с кафето си на терасата. Зад къщата се простираше толкова обширна и пищна градина, та човек едва можеше да повярва, че е в центъра на един от най-големите градове на света.
Макси наблюдаваше тайничко домакините. Тясната връзка между двамата беше почти осезаема.
— Дори да се е омъжила за него заради парите му — прошепна тя, — сега връзката им е много по-силна.
Робин й хвърли учуден поглед.
— Какво, за бога, те е навело на мисълта, че Маги се е омъжила за Рейф заради неговото богатство?
— Ами ти. Онази заран в, „Дроувър Ин“ ти каза, че Маги си е избрала съпруг, който може да й предложи много повече от теб. — Тя направи широк жест. — Всичко това, и херцогска титла отгоре. Страшно много е. Въпреки това не ми се ще да го повярвам. Херцогинята не прави впечатление на алчна, а ти, според собственото ти признание, си богат човек.
— Ето още един пример за това, как съм те насочил, без да искам, към неверни изводи. Маги не може да се купи, а само да се спечели. — Той се обърна и се загледа в градината. — Когато го казах, имах предвид емоционалното, а не финансовото ни състояние. За пари и позиции никога не е ставало дума между нас.