— Природен закон, както това, че слънцето изгрява на изток, а ябълките падат от дървото на земята, а не излетяват в небето. — Той видя, че Макси си е възвърнала доброто настроение и отдръпна ръка. — Предполагам, че ще искаш още утре да отидем до хана, в който е починал баща ти.
Макси искаше да кимне, но се възпря. Беше прекосила почти цяла Англия, за да намери отговор на съмненията си, а сега въпреки това се боеше от истината.
Страхува ли се от това, което ще разбере? Или се бои, че после ще трябва да вземе решение за Робин? Тя го обича, той иска да се ожени за нея. Всъщност би трябвало да е съвсем просто, но не беше.
— Дали няма да е по-добре да посетя най-напред леля Дездемона. Тя се е срещала няколко пъти с баща ми. Сигурно може да ми разкаже нещо за заниманията му.
Робин кимна.
— Да дойда ли с теб или предпочиташ да помолиш Маги да ти даде някоя камериерка, която да те придружи?
Макси направи гримаса.
— Тези правила на добро възпитание са ужасно притеснителни. Но щом крехко цвете като мен явно не може да прекоси дори в карета града без придружител, предпочитам да дойдеш ти. Освен това ще си много по-полезен, в случай че леля Дездемона се покаже по някакъв начин неприятна.
— Това доказателство за доверие естествено много ме радва — увери я Робин. — Искам само да те помоля да не тръгваш още в зори. Искам да посетя преди това банкера си и своя шивач. Поръчах си няколко нови костюма. Ако имам малко късмет, може още да не са ги изпратили в Йоркшир. — Той погледна весело протрития ръкав на палтото си. — Няма да ми е трудно да се разделя с тази дреха.
— Може ли да го взема? Свързвам с това палто някои много приятни спомени.
— Когато пожелаеш. — Робин се поколеба. — Ще позволиш да ти поръчам една-две нови рокли? Фактът, че разполагаш с една единствена рокля, може да се окаже тук доста неприятен.
— Навярно си прав — отвърна тя не твърде ентусиазирано. — Но не искам да си пилея времето с проби.
— Едва ли ще е необходимо. Камериерката на Маги може да ти вземе мерките. — Погледът му обгърна с възхищение фигурата й. — Роклята ти наистина е семпла, но кройката е превъзходна и ти стои чудесно.
— Много благодаря, сама си я уших. Липсата на пари разгръща най-невероятни таланти. — Тя вдигна ръка и сподави прозявка. — Май съм уморена. Денят беше напрегнат.
— Ще се чувствам много самотен — прошепна бързо Робин.
Погледите им се срещнаха. Едва миналата нощ бяха станали любовници, а тази заран бяха приветствали новия ден като богове на плодородието — голи и без капка срам. При спомена за това Макси усети как в нея се надига бурно желание.
Робин изпитваше същото. Вена на гърлото му затуптя ускорено, когато добави тихо:
— С удоволствие бих те целунал за лека нощ. Но ще свърши с това, че ще те понеса по стълбата и няма да те пусна от прегръдките си чак до утре.
Макси се опита да се усмихне.
— Толкова много не бива да си позволяваме. Би означавало сериозно нарушение на гостоприемството.
— Тук никой не дебне по коридорите. — Той протегна пръсти и докосна леко дланта й. — Можем да прекараме заедно нощта, без някой да забележи.
Сърцето на Макси заби учестено, докато той описваше с връхчето на пръста си малки страстни кръгчета върху нейната длан. Тя погледна ръцете си. Дори най-докачливият бранител на добродетелта едва ли ще е шокиран, ако забележи това докосване, и все пак то я възбуждаше. Толкова силно, че й се струваше — готова е да свали роклята си пред всички.
Пръстите му продължиха милувката — докоснаха китката, погалиха пулса и я възбудиха до краен предел. Макси преглътна, готова да се съгласи на всичко.
— Може ли да дойда по-късно при теб? — прошепна той страстно.
Изпълненият му с желание поглед я обгръщаше от глава до пети. Те бяха любовници, познаваха много добре телата си и той умееше с ловкостта на крадец да прониква в замъка на нейната страст…
Тази представа я накара да изпита желание високо да се разсмее и това сякаш скъса въжето, с което я беше вързал.
— Прощавай, но мисля, че няма да е никак добре да спим в този дом в едно легло.
Искаше, разбира се, да каже — в дома на Маги. Робин затвори очи и изразът на лицето му се промени, то сякаш се вкамени. Когато я погледна пак, беше почти безразлично.
— Разбира се, че ще появя разбиране за чувствата ти, дори въпреки волята си.