Тя понечи да тръгне, но пак спря.
— Нали няма да сънуваш кошмари, ако останеш сам?
— И да се случи, сигурно няма да са толкова страшни като твоите в миналото. — Той й се усмихна толкова нежно, че тя се усети сякаш целуната. — Ти беше права — пороците стават по-поносими, ако има с кого да ги споделяш.
Макси пожела лека нощ на домакините и си каза, че за Робин ще е лесно да използва нейната загриженост, за да я примами в леглото си. Въпреки опасния си чар и разни съмнителни способности, той беше и почтен мъж.
Когато го осъзна, перспективата за самотна нощ стана по-поносима.
Херцог Кандовър четкаше дългата руса коса на жена си. С полузатворени очи тя се бе отметнала доволна назад. — Какво ще кажеш за приятелката на Робин?
Той се усмихна.
— Харесва ми. Робин обясни ли ти как тъй се изправиха изведнъж на прага ни?
— Не подробно. — После добави: — Иска да се ожени за нея.
— Наистина? — Ръката на Рейф замря. — Но той едва ли я познава от много време.
— Какво значение има това? Аз нали исках да се омъжа за теб още вечерта, когато се запознахме.
— Никога не си ми го казвала. — Рейф се усети някак абсурдно зарадван и продължи да я реши.
— Излишно беше да ти повдигам още повече самочувствието — каза жена му и подскочи със силен смях, защото той я погъделичка по ребрата.
— Тя е наистина необикновена — констатира Рейф. — Интелигентна, оригинална, многостранна. Всъщност двамата с Робин много си приличат. Освен това тя е по неподражаем начин много, много хубава.
— Знаех, че това веднага ще привлече вниманието ти — отбеляза докачено херцогинята.
Рейф се ухили.
— Предпочитам русокоси жени. — Той остави четката и се залови да масажира врата и раменете й. — Не те ли притеснява да го виждаш в компанията на друга жена? Според мен е малко изненадващо, че я доведе тук.
— Аз пък мисля тъкмо обратното. Щях да съм изненадана и притеснена, ако не беше я довел при мен. — Тя се усмихна с лека самоирония. — Навярно всяка жена би се радвала тайничко, ако някогашният й възлюбен си спомня за нея със сърцераздирателна въздишка и думите: — Ах, каква великолепна жена беше! Ах, защо нещата не се подредиха другояче!
— Начинът, по който аз мислех за тебе една безкрайна дузина години?
— Точно така — отговори тя и избухна в смях. — Но аз наистина искам Робин да е щастлив, да не се заравя в миналото и да не се ожени за някое празноглаво момиченце само защото е самотен и не е успял да намери нещо по-добро.
— Не си представям той да е способен на подобно нещо.
— Аз пък не съм толкова сигурна — възрази Маги и между очите й се появи замислена бръчица. — Откакто напуснахме Париж, непрекъснато се притеснявах за Робин. Писмата му бяха винаги много забавни, но въпреки това не ме напускаше чувството, че крие истинските си изживявания. Но като го видях тази вечер, разбрах, че отново е същият като преди. — След кратко мълчание тя добави: — Не, дори по-уравновесен отпреди.
— А приемаш ли тази толкова несполучливо наречена Макси?
— Напълно — усмихна се Маги. — Когато ни представиха една на друга, на горкото момиче му щръкна козината като на раздразнена котка, защото Робин не си беше направил труда да й обясни къде я води. Все пак момичето съумя да се държи наистина достойно. В свят, претъпкан с безлични хора, тя е личност.
— Предлагам ти да проявиш известна предпазливост с предложенията за приятелство — каза сухо Рейф. — Мис Колинс не може да се радва на връзката на Робин с друга жена.
Маги отметна глава и вдигна очи към него.
— Ти сигурно знаеш, че е съвсем излишно да ревнуваш от Робин, нали? Предполагах, че сте станали приятели.
Рейф целуна нежно дългата й шия. Наистина отдавна се бе успокоил на тема някогашната връзка на съпругата си с Робин, нещо не твърде лесно за страстен мъж като него.
— Не ревнувам, но може би завиждам — за всички онези години, през които те имаше той, а не аз.
Тя поклати глава, сериозните й сивозелени очи останаха вперени в него.
— Той притежаваше шпионката Маги. Но обстоятелствата, които я създадоха, вече не съществуват, тя също.
— Зная. Сега ти си Марго. — Рейф се наведе и целуна съпругата си продължително и страстно. — А Марго е моя.
После той я вдигна на ръце, занесе я до леглото и го доказа по възможно най-силен и задоволяващ начин.
Беше вече много късно, когато лорд Колингууд стигна до „Хотел Клеръндън“, но макар да беше капнал, не можа да заспи. След като се въртя близо час напразно в леглото, стана и посегна към шишето с бренди на нощното шкафче.
Отпи в тъмното голяма глътка и се замисли за мисията си. Максима сигурно е вече в Лондон. Не е изключено и вече да е научила истината за баща си. Това предположение причини на Колингууд силна болка.