— Точно така. — Робин вдигна рамене. — Тя не искаше да се връща.
— Очевидно. Симънс твърдеше, че се била целила в него с пистолет.
— Животът в лесовете на Новия свят се различава съществено от този в лондонските салони, затова тя е свикнала да решава проблемите с известна прямота. В Маркет Харбъроу трябваше например да я спра да не забие на Симънс нож в ребрата. Когато се запознахме, с голяма мъка можах да я придумам да приеме компанията ми, защото тя реши, че ще съм й безполезен.
— Тя едва ли е първата, направила тази грешка — засмя се маркизът. — Мис Колинс дори не оправдава моите очаквания. При първата ми бурна среща с лейди Рос възразих на твърдението й, че си опасен съблазнител с контрааргумента, че тя и нейната племенница са направили съзаклятие, за да те хванат в мрежите си.
Робин се разсмя високо.
— Човек, който познава Макси, не би си го помислял и насън. Нейният подход е фронтална атака посред бял ден и никакви неочаквани, коварни засади. — Той погледна крадешком брат си. — Помолих Макси да се омъжи за мен. Ще имаш ли някакви възражения, ако приеме?
Гайлс вдигна вежди.
— Би ли имало смисъл? И двамата сте достатъчно пораснали.
— Твоето неодобрение не би ме спряло, разбира се, да се оженя, но предпочитам стократно да я приемеш в лоното на семейството. Тя не е получавала всеки път признанието, което заслужава. — Робин млъкна за миг, зает да дърпа усърдно ръкава на дрехата си, която му стоеше като излята. — Мисля, че е време да се заседя на едно място и да се поуспокоя.
Гайлс се засмя.
— Не съм сигурен дали женитбата за едно дребничко момиче, което има смелостта да пресече пеш цяла Англия, да нападне професионален бияч и да вечеря с херцогиня, е тъкмо онова, което наричаш „поуспокояване“. Но както и да е — имаш благословията ми. Вие двамата навярно чудесно си подхождате. Младата дама се колебае?
— Има известни съмнения — ухили се Робин. — Но ще използвам целия си легендарен чар, за да я склоня.
23
Когато се прибра в Кандовър хаус, Макси установи с облекчение, че Робин още не се е върнал. Това означаваше, че в хана, където беше умрял нейният баща, ще могат да отидат едва на другия ден.
С всеки изминал час Макси се боеше все повече от онова, което можеха да научат там. Според думите на Дездемона по време на престоя си в Лондон Макс правел впечатление на нервен и напрегнат. Струваше й се твърде вероятно той да се е оплел в някоя опасна авантюра, завършила с катастрофа.
От Дездемона Макси остана възхитена. Най-сетне намери английска роднина, с която се почувства истински свързана. Баща й неведнъж й беше повтарял, че тя му напомня малката му сестричка. Сега Макси разбра защо: независимо от разликата във външността, двете жени много си приличаха. Според тесногръдите представи на английското общество нейната леля може да беше своеволна ексцентричка, но Макси не се съмняваше, че Дездемона би се оправила чудесно и в далечна Америка.
Братът на Робин също се оказа приятна изненада. Маркизът не приличаше външно ни най-малко на Робин, но имаше същата бърза усмивка и толерантните разбирания на брат си. Освен това, въпреки необичайния й произход, той се бе държал много мило с нея. Може би нямаше да възрази тя да влезе в аристократичното семейство Андървил.
Вече в стаята си, Макси отвори гардероба, за да окачи наметалото, и замръзна изненадана. През малкото часове, откакто Робин настоя да попълни гардероба й, бяха доставили вече четири рокли и подходящите обувки. Освен тях откри по полиците на гардероба най-различни аксесоари като ръкавици, чорапи и шалове.
Макси свали шапката и извади най-елегантната рокля, вечерна от аленочервена коприна, което щеше чудесно да подчертава нейния тен. Отказа се да изпробва една от роклите. Като се имат предвид обединените способности на Робин и Маги, всички щяха несъмнено великолепно да й стоят. През шпионското си време двамата трябва да са били непобедим тим.
Макси затвори с лека усмивка гардероба. Робин нямаше нужда дори да е до нея, за да я отвлече от мислите за баща й. Но сега тя отново потъна в тях.
Беше безкрайно примамливо да приеме предложението му за женитба, преди да е размислил. Но тя не можеше да се освободи от неприятното съмнение, че най-голямото й предимство е, че за разлика от първата любов на Робин, тя е на разположение. Ако Макси не обичаше Робин, двамата щяха може би да успеят да водят много хармоничен съвместен живот и всеки да се наслаждава без особени конфликти на присъствието и на тялото на другия. Дори да не достигнат висините на брак по любов, щяха да избегнат и неговите провали.