Но понеже го обичаше, неравностойността на чувствата щеше да се прояви с унищожителна сила. Животът с Робин би се превърнал в бавна смърт заради неотслабващото съзнание, че я е избрал най-вече защото се е оказала до него през една нощ, когато е сънувал лоши сънища.
Тя си разтри уморено слепоочията. Докато Робин не пожелае да се ожени за нея, Максима Колинс, американска метиска и прочее, като за истинска лейди, ще е неразумно да приеме предложението му. Освен това, ако тя се върне в Америка, той сигурно много скоро ще я забрави.
Вече в лошо настроение, реши да се огледа за нещо, което да я отвлече, преди да си го изкара на мебелите. Беше готова да отпрати разумно и мъдро Робин, но да го стори и с достойнство — това щеше да е пряко силите й.
Тя изтича надолу по стълбата. Предишната вечер в библиотеката на Кандовър, на херцога не му беше убегнала огромната алчност, изписана на лицето й и той я беше насърчил да рови колкото си иска из рафтовете.
Като се изключи черната космата топка върху едно кресло, огромното помещение беше празно. Макси я наблюдава известно време, докато стигна до извода, че е или небрежно забравен маншон или заспала котка.
Макси заизважда напосоки томове от лавиците. Кандовър притежаваше книги, които тя отдавна мечтаеше да прочете, но никога не беше държала в ръце. Тук имаше съчинения върху поезията, историята, философията, изкуствата и още много въпроси, способни да предизвикат или очароват едно будно съзнание.
С мъдрото съзнание, че в случая е необходима известна методичност, тя премести стълбата в най-отдалечения ъгъл на огромното помещение и се изкатери до малката платформа над най-горното стъпало. С шокираща липса на благопристойност запретна пола, седна кръстато и измъкна един том от най-горната лавица. Ако положи известно старание, пресметна тя радостно, някъде към 1850 година можеше да е прочела всички книги в тази библиотека.
Погълната от писмата на Монтескьо, бе забравила почти всичко наоколо си, когато я стресна някакъв шум. Вдигна очи от книгата и видя как херцогинята влезе в библиотеката, затвори вратата зад себе си и се облегна на нея.
Маги не погледна нагоре и сигурно мислеше, че е сама. Макси смръщи чело и се запита дали не е редно да й се обади. Но преди да реши нещо, херцогинята се поколеба, а после тръгна с несигурни стъпки към едно канапе и седна.
Разтревожена, Макси слезе бързо по стълбата.
— Лошо ли ви е, ваша светлост? Да извикам ли някого?
Красивото лице на херцогинята беше сиво-зелено. Тя се опита да се усмихне и каза:
— Не го правете. Вмъкнах се тук, за да не тревожа никого. Рейф е задължил един от слугите да бди над мен, а той е най-неприятният от всички.
Тя се облегна назад и затвори очи.
— Нищо ми няма, но, изглежда, просто не мога да проумея, че съм наистина „бременна“. На повечето бременни жени им призлява сутрин, но аз очевидно съм предпочела следобеда.
— Разбирам — каза съчувстващо Макси. Ако се съди по все още тънката талия на херцогинята, бременността й беше в началото. — Легнете и вдигнете високо крака.
Херцогинята потръпна.
— Много бременни жени разбират, че за тях е по-добре да хапват по няколко пъти на ден, но по малко. Нищо тежко, може би само малко чай и няколко бисквити.
Херцогинята се замисли.
— Заслужава си да опитам.
Четвърт час по-късно, след като изяде две топли банички и изпи чаша чай, бъдещата майка си възвърна обичайния цвят на лицето.
— Много благодаря за съвета — каза тя и се сви в единия ъгъл на канапето. — Вече съм много по-добре. — Тя направи гримаса. — Поне до следващия пристъп.
— Не бойте се, ваша светлост, след третия месец гаденето престава, обикновено по почти магичен начин.
— Говорите като акушерка — каза херцогинята с явно любопитство.
— Не съм акушерка, но притежавам твърде пъстро минало. — Макси преглътна последната хапка от своята баничка. — Робин не ви ли разказа?
— Разбира се, че не. — Херцогинята изгледа пренебрежително Макси. — Той е последният човек на този свят, който би се разбъбрил за личните работи на други хора. Пък и по начало е невъзможно човек да го накара да каже против волята си нещо по какъвто и да било въпрос. Освен това ще се радвам, ако ме наричате Марго.
— А не Маги?
— Истинското ми име е Марго, използвам от време на време и него. Маги е умалително, което ми измисли Робин и което ми служеше, когато бях шпионка. За него аз сигурно ще си остана завинаги Маги, както аз на свой ред просто не мога да си го представя като лорд Робърт. — Тя наведе встрани русата си глава, сякаш се канеше да допълни нещо. — Зная, че не ви допадам твърде, но аз наистина не представлявам опасност за вас. Тъкмо обратното: ще ми е приятно, ако станем приятелки.