Макси трябваше да признае без завист, че херцогинята не се бои да хване бика за рогата.
— Нямам намерение да се отблагодаря с дебелащина за вашето гостоприемство, но трябва да си призная, че ми е малко трудно да проумея вашите отношения с Робин.
— Не проявихте никаква дебелащина. Според мен справихте се великолепно с положение, което докарва повечето жени до истерични припадъци. — Марго отпи замислено от чая си. — Познавам Робин, откакто той ме спаси с огромен риск за живота си от френската тълпа, която вече беше убила баща ми. Изпитвах необузданото желание да се боря с всички възможни средства срещу Наполеон и така решихме занапред да работим заедно. Бяхме млади, можехме да имаме доверие само един на друг, освен това силно се привличахме. Беше лесно, а и много приятно да станем и любовници. Въпреки това бях вече близо дванайсет години с Робин, преди да разбера най-сетне със сигурност какви са неговият произход и националност.
Херцогинята остави чашата си и почна да върти разсеяно брачната си халка.
— Извън връзката с войната това е трудно за разбиране. Робин беше месеци наред на път и рискуваше живота си по начин, за който едва се решавах да се замислям. После той изведнъж се появяваше отново, бодър и в добро настроение, сякаш се връщаше от кратка разходка. Мисля, че той никога не ми разказа много неща, за да не ме разтревожи още повече. В редица отношения бяхме много близки, но други страни от нашия живот никога не се докоснаха. В един момент престанахме да бъдем любовници. Но приятелството и доверието останаха и ще останат завинаги.
Сивозелените й очи блуждаеха някъде далеч.
— Може би всичко щеше да е по-различно, ако не бях се влюбила в Рейф още преди да се запозная с Робин. Зная колко абсурдно звучи. Но предполагам, че двамата с Робин твърде много си приличаме, за да станем идеална двойка.
Държането й се промени, тя стана някак по-енергична.
— Дано разбирате сега малко по-добре защо истински желая Робин да е щастлив.
Макси усети как гърлото й се свива. На херцогинята сигурно не й беше лесно да разтвори сърцето си пред жена, която едва познаваше.
— Ценя високо вашата откровеност, Марго.
— В мой интерес е да сключа мир с вас. Ако ме отблъснете, това би накърнило приятелството ми с Робин, а аз не го искам. — Тя се усмихна смутено. — Може би ще се опитате да си представите, че ние с Робин сме брат и сестра. На Рейф това му помогна.
За да прикрие чувствата си, Макси се наведе напред и си наля още чай. За Робин и Кандовър не ще да е било лесно да станат приятели, защото са обичали една и съща жена. Въпреки това, изглежда, бяха успели. Сега тя трябваше да се постарае да прояви същата зрялост. Освен това не беше трудно да обичаш Марго.
— Отношението ви към мен и Робин е повече от великодушно. Не ми е трудно да разбера защо Робин ви е обичал.
— Робин никога не ме е обичал. Нито тогава, нито сега — заяви убедено Марго. Тя понечи да каже нещо, но явно размисли. — Повече няма да ви кажа. Може и без това да съм била прекалено бъбрива.
Марго беше убедила Макси, че не обича Робин, но думите й криеха сякаш, че и обратното не е истина. Все пак херцогинята й предлагаше женското си приятелство и Макси искаше да се възползва от него.
— Робин ме помоли да се омъжа за него — изрече тя колебливо. — Но аз трудно мога да си представя, че жена с пъстър произход като моя може да бъде приета във вашия свят.
— Глупости. Вие умеете да се държите, образована сте и хубава. Като добавите и мъничко дръзка арогантност, ще ви приемат дори и в двореца. Просто не бива никога да се извинявате за това, което сте.
Макси се усмихна:
— Звучи ми, сякаш ви е било необходимо да го разберете. Та вие сигурно не сте имали никакви трудности, за да заемете мястото си в обществото.
— Ще се изненадате — каза мрачно херцогинята. — Когато се омъжих за Рейф, положението ми не беше много по-различно от вашето. И вие, и аз сме дъщери на по-малките синове от добри семейства, имаме респектиращ произход, но не сме непременно от каймака на обществото. Вие имате онова, което наричате свой „пъстър“ произход, аз имах неоспоримо двусмислено минало. То подхранваше какви ли не приказки, тъй че далеч не бях онова, което хората от благородно потекло си пожелават за съпруги на първородните синове.
Макси смръщи чело.
— Знаеха ли за Робин и вас?
— Само малцина, а те бяха безкрайно дискретни. Невъзможно беше обаче да скрия шпионската си дейност. Бяха ме срещали твърде много хора, докато играех ролята на унгарска графиня със скандална репутация.