Към края на следобеда една прислужница влезе с някакво писмо.
— Току-що го донесоха, милейди. Пратеникът чака. Бихте ли желали да изпратите отговор?
Дездемона прочете бързо писмото. Херцогиня Кандовър я канеше на малко вечерно парти. А тъй като госпожица Колинс би могла да се почувства неуютно сред толкова много непознати лица, херцогинята се надяваше лейди Рос да я удостои с присъствието си. Почти разсеяно добавяше, че маркиз Уолвърхемптън също е поканен.
Беше очарователно приятелски формулирано писмо. Наистина Дездемона познаваше херцога от политическата си дейност, но не и съпругата му. Колко предвидливо от нейна страна да се съобрази с чувствата на гостите на своя дом. Дездемона написа бързо, че приема с благодарност поканата и подаде отговора на прислужницата.
След което последва паника. Боже милостиви, какво ли да облече? Тя позвъни на камериерката си.
Вече оздравяла от настинката, която си бе спечелила в Мидланд, Сали Грифин се появи на прага и направи реверанс.
— С какво мога да ви помогна, милейди?
— Днес ще вечерям в Кандовър хаус, Сали. Племенницата ми живее там и херцогинята беше така мила да ме покани. За да мога да се уверя лично, че мис Колинс е в добри ръце. — Дездемона се поколеба, но после продължи почти смутено: — Имаме на разположение само няколко часа. Мислите ли, че някоя от робите ми може да бъде попроменена така, че да изглежда малко… малко по-модерна?
Очите на Сали светнаха.
— Решихте ли се най-сетне да покажете онова, което ви е дал добрият Господ, милейди? Колко пъти съм ви повтаряла, че в цял Лондон няма жена, чиято фигура да може да се сравни с вашата.
Дездемона се изчерви силно, а камериерката й продължи:
— Отдавна си мисля, че кафявата копринена рокля само с някои малки поправки ще стане направо великолепна. Но не бива да губим време.
Преди господарката й да успее да се откаже, Сали хвана Дездемона за ръка и я повлече към стълбата.
— Когато в онзи мрачен ден се озовах изхвърлена без препоръки на улицата, сигурно щях да умра от глад или да се предлагам за пари, ако вие не се бяхте решили да ме вземете. Оттогава чакам възможност да ви засвидетелствам огромната си благодарност. Тази вечер ще бъдете неотразима или името ми да не е Сали Грифин.
Сякаш против волята си, Дездемона позволи на камериерката да я увлече. Ако даде на Сали пълна власт, това можеше да завърши катастрофално, но непретенциозен и скучен резултатът нямаше да е в никакъв случай.
Тя нали тъкмо това не искаше да стане: Гайлс да се почувства отегчен.
24
Мари Лавал помогна на Макси да се облече, направи й и фризура, а след това се посвети на тоалета на херцогинята. Жалкият резултат от обстоятелството, че една камериерка трябваше да се погрижи за две дами, беше, че на първата дама й остана достатъчно време, за да се отдаде на нервите си.
Макси си даваше сметка колко е глупаво да се тревожи чак толкова за някаква най-обикновена вечеря. Дали щеше да съумее да мине през това изпитание, без да изложи себе си или Робин, също не беше най-важното. Смъртта на баща й и неизбистрените отношения с Робин бяха далеч по-важни. Въпреки това тя се разхождаше неспокойно из стаята и си мърмореше отново и отново съвета на херцогинята:
— Не бива в никакъв случай да се извинявате за онова, което…
Почукването на вратата й донесе облекчение. Макси предположи, че навярно Мари Лавал е забравила нещо и извика:
— Влез.
Но след миг в стаята влезе Робин, толкова непринудено и спокойно, сякаш се намираха в някоя плевня в Мидланд, а не в дома на един херцог. Във вечерно облекло той изглеждаше наистина великолепно.
Робин вдигна с престорено разочарование вежди.
— Моля да ме извините, търся една млада дама, дрипава и рошава. Сигурно съм сбъркал вратата.
Тя се втурна със смях към него и го прегърна.
— Имам чувството, че са минали дни, а не часове, откакто те видях последния път.
Той съумя с изненадваща ловкост да отговори на нейната прегръдката, без да застраши роклята или фризурата й.
— Чудесно. Моята откровено заявена цел е да доживея мига, в който ти вече няма да искаш да ме изпускаш, та макар и за пет минути от очи.
Той отдавна беше постигнал тази цел, въпреки че Макси никога не би го признала. Тя отстъпи крачка назад и направи толкова бърз пирует, че аленочервената й рокля се развя около глезените й.
— Добре ли изглеждам?
— Изглеждаш просто прекрасно. — Той я обгърна бавно с поглед, погълна всяка подробност в нея, от катраненочерната коса до кройката на роклята с висока талия, която подчертаваше великолепно стройната й фигура. — Главозамайващо екзотична. С опасна чувственост. Непреодолимо желана. — Той си пое дълбоко дъх. — Май ще е по-добре да спра, преди да съм смъкнал чудесната ти рокля. Бих искал все пак да добавя, че изглеждаш освен това интелигентна, елегантна и самоуверена.