— Приятно ми е да го чуя. — Макси направи гримаса. — Но що се отнася до самоувереността, трябва да допусна, че част от способността ти да мамиш трябва да е преминала в мен.
— Ще е голяма чест за мен, ако всичко, което притежавам, премине в теб.
Тя не можа да не се разсмее. Робин беше дошъл очевидно, за да й помогне да преодолее нервността си и това му се отдаде напълно. Докато посягаше към ръкавиците си, тя попита:
— Има ли някакви английски ритуали на висшето общество, чието непознаване би ме заклеймило завинаги като чужденка?
Той поклати глава.
— Доброто държане, което си научила от родителите си и на вечерите в Бостън, е напълно достатъчно.
— Понеже говорим за добро държане — закачи го Макси, — като се има предвид, че номинално съм невинно девойче, наистина ли е редно да се намираш в спалнята ми?
— Права си. — Той я погледна с шокиращо интимна усмивка. — Но нали ние двамата си знаем колко формално е определението „невинно девойче“.
Тя направи неуспешен опит да изглежда сериозна, хвана го за ръка и го заведе до вратата.
— Въпреки това е редно да дочакаме останалите гости в някое не толкова двусмислено помещение. В библиотеката например.
— Преди да го направим, искам да ти дам нещо. — Той извади сръчно от джоба си тесен кадифен калъф. — Ти ме нарече веднъж сврака, а тези птици са известни с това, че събират блестящи предмети, за да ги подаряват на обектите на своите въжделения. Ето още едно доказателство.
Макси присви носле.
— Не е прието номинално невинни жени да приемат скъпи подаръци от джентълмени.
— Колко е хубаво, че не съм джентълмен. — Лицето му стана сериозно. — Не зная какво ще ни донесе бъдещето, Канавиоста. Надявам се с божията помощ да го открием заедно. Но ако решиш да тръгнеш по път, различен от моя, искам да имаш нещо от мен.
Тя го погледна право в очите.
— Искаш един скъп предмет да ме спаси от евентуални финансови проблеми.
Той присви устни.
— Ти можеше да си ми много полезна в шпионската дейност. Имаш тревожната способност да четеш мисли.
— Не всички мисли. — Тя отвори калъфа и дъхът й секна. Върху подплатата от бяла коприна лежаха чудесно колие и обеци: великолепни рубини, заобиколени от малки брилянти. — О, Робин, толкова са красиви! Не признаваш половинчатите неща, нали?
— В случая да — възрази той. — Ако знаех, че ще ги приемеш, щях да купя целия комплект — от гребените и диадемите до колана.
Макси го изгледа поразена.
— Шегуваш се, нали?
— Този път не.
Настойчивият му поглед я накара да наведе очи. Не можеше да има съмнение, че той я желае. А тя си пожела само да може да е сигурна, че подбудите му са истински.
— Ще подхождат идеално на роклята. — Макси застана пред огледалото, свали скромните си златни обеци и сложи рубинените.
Когато обърна глава, светлината се пречупи великолепно в блестящите скъпоценни камъни. Робин закопча колието на врата й, после магьосническите му ръце се плъзнаха по раменете й, за да се успокоят на кръста. Тя се възхити за сетен път на способността му с толкова леки докосвания да събужда плътските й желания.
Тя си пое дълбоко дъх и се заоглежда в огледалото. Никога през живота си не беше изглеждала по-добре. Рубините подхождаха чудесно на тъмния й тен. Не приличаше вече на северноамериканска амбулантна книгопродавачка, беше истинска лейди. Дори да се чувстваше в себе си като натрапница, никой не би го прочел на лицето й.
Погледът й политна към Робин. Той беше образец на английски аристократ, същество с префинени черти на лицето, хладна сдържаност и непогрешим вкус. И въпреки това ръцете му я държаха така, сякаш тя е най-скъпоценното същество на земята, а в очите му тя прочете искреност.
— От думите ти разбрах, че според теб съвместно бъдеще за нас двамата може да има само в Англия — каза той тихо, — но не е така. Ако предпочиташ, можем да живеем и в Америка.
Тя го погледна изненадано.
— Готов си да го направиш заради мен?
Той я целуна по шията. Устните му бяха топли и корави.
— Да, веднага. Голямо предимство на богатството е свободата, която дава. Можем да си изградим заедно живот какъвто си пожелаем. Но дори ако решиш да останем в Англия, с удоволствие бих посетил Америка, за да се запозная с народа на твоята майка, със страната, която те е формирала.