— Чудесно се забавлявам. Марго имаше пълно право да твърди, че гостите й са мили хора.
Доброто настроение на Макси се повиши още, когато видя колко доволен е Робин. В Лондон може да има достатъчно количество блата, но ако притежава и поне шепа хора като тези, с които се запозна днес, вече няма да се плаши дори от блатата.
25
Още преди вечерята да бе преполовена, Гайлс реши, че трябва да прекарва повече време в Лондон. Колкото и симпатични да са неговите съседи в Йоркшир, не можеше изобщо да има сравнение с увлекателните разговори, които водеше тук.
След кратко бъбрене на чаша портвайн, джентълмените почнаха да търсят всеки своята дама. Погледът на Гайлс веднага се спря на Дездемона. Неговата толкова известна и мъдра реформаторка сияеше като ученичка. Въпреки това в нея нямаше нищо момичешко. Докато седеше до нея по време на вечерята, беше се чувствал като болен от любов млад глупак. Всеки път, когато тя се засмиваше или вдигаше чашата с вино, той изпитваше желание да я отвлече от този салон колкото може по-надалеч. А тази червенокоса вещица чудесно разбираше какво му се ще.
Всичко щеше да е ужасно забавно, ако не го измъчваха невероятно изненадващи пристъпи на ревност, стига друг мъж само да я погледнеше. Кандовър и Дездемона бяха от години добри познати, но Гайлс беше готов да се хване на бас, че херцогът никога не я е гледал с такова възхищение като тази вечер. Ако Кандовър не беше толкова стар приятел на семейството и известен със свръхщастливия си брак, Гайлс щеше да изпита желанието да го предизвика за дуел на разсъмване.
Той се усмихна на тази абсурдна представа и насочи вниманието си към други гости. Беше приятно, непринудено събиране, на което гостите лесно минаваха от тема на тема. Максима Колинс се нагаждаше без проблеми към обкръжението си. Със своето остроумие, чар и външност можеше да си съперничи с всяка друга жена в салона. Би била чудесна съпруга за Робин.
След оживена дискусия с лейди Абърдеър за свободните училища, реши, че е време отново да открие Дездемона. Озърна се и я видя да си бъбри с Робин до вратата към терасата. Сега се оказа по-трудно да се отърве с усмивка от ревността си. Защо трябва да го гледа толкова захласнато? Глупав въпрос. Робин въздейства така на всяка и всеки.
Воден от нежелание да се сърди на собствения си брат, той тръгна бавно към двойката. Проклинаше непринудения чар на Робин, неговия дар слово и безчувственото му мраморно сърце, което му даваше възможност така широко да използва предимствата си.
Дездемона не забеляза приближаването на Гайлс и се обърна, за да размени няколко думи с Макси. Вместо да я последва, заяви рязко на брат си:
— Хайде, ела да глътнем чист въздух.
— Щом искаш — отговори Робин, подразнен, но любезен. Робин беше винаги любезен, още една дразнеща черта на характера му. Разкъсван от безуспешна вътрешна борба с неумението си да се владее, Гайлс излезе на широката тераса. Нямаше представа какво иска да каже на брат си, но все нещо щеше да му каже.
Двамата братя избързаха към балюстрадата на терасата. Прочутите градини на Кандовър хаус се къпеха в лунна светлина, но Гайлс не подари дори поглед на тяхната красота. Робин наблюдаваше навъсеното лице на брат си и се питаше какво ли е могло да се случи. Беше много рядко Гайлс да е в лошо настроение, но в тези редки случаи Робин се бе чувствал много объркан.
— Лейди Рос е наистина забележителна личност. Много бих искал да съм присъствал, когато е нахлула с чадъра си в твоя кабинет — каза Робин, като се стараеше да разведри атмосферата.
Гайлс облегна ръце на балюстрадата на терасата, загледан в нищото.
— Това би спестило много проблеми на всички. Защото се питах какво ли е станало е теб.
— Добре де, но не си бил разтревожен, нали? — отвърна Робин. — Нали същата сутрин ти бях казал, че може да изчезна, ако нещо или някой ми мине пътя. Може да е било предчувствие.
— Да, спомних си — отвърна навъсено Гайлс. — Но щях да се чувствам много по-добре, ако ми беше оставил съобщение.
— Моля да ме извиниш, но наистина не помислих за това.
— Разбира се, че не си. — Ръцете на Гайлс се бяха вкопчили толкова силно в балюстрадата, че кокалчетата им просветваха съвсем бели. — Та ти не мислиш никога за никого. Освен за самия себе си.
Робин усети как се напряга.
— Какво искаш да кажеш?
Гайлс вдигна поглед към него. В очите му вече нямаше капчица синьо, бяха станали сиви и твърди като шифър.
— Да ти се е случило, без всички онези години, когато си играеше на герой, да помислиш поне един-единствен път за хората, които се тревожат за теб? Да си се запитал някога как се чувства човек, който очаква месеци наред единственият му брат да даде някакъв признак на живот и не знае дали не е отдавна мъртъв. Ако ти се е случвало, то при какви обстоятелства? — В очите му проблясваха студени пламъчета. — Сигурен съм, че просто не ти е минавало през ума. Така де, трябвало е да вършиш къде по-важни и по-вълнуващи неща.