— Спрете! — каза ѝ.
Маги замръзна.
— Дайте ми телефона.
Тя му го подаде. Алон погледна екрана. Номерът, който се бе опитала да набере, беше осемцифрен.
— Номерът за спешни повиквания на полицията в Северна Ирландия е 101, нали?
Жената запази мълчание.
— Така че кого набирахте? — Като не получи отговор, той пъхна телефона в джоба на якето си.
— Той е мой! — възропта Маги.
— Вече не.
— Какво искате, по дяволите?
— За момента искам да седнете — отвърна Габриел.
Жената го изгледа повече с презрение, отколкото със страх. „Тя е от Ардойн — помисли си той. — Не се плаши лесно.“
— Седнете! — повтори Алон и тя най-сетне седна.
— Как влязохте тук? — попита Маги.
— Бяхте оставили входната врата отключена.
— Глупости!
Габриел сложи на масата една снимка и я завъртя, така че тя да може да я види ясно. На снимката се виждаше дъщеря ѝ, застанала до Еймън Куин на една улица в Лисабон.
— Откъде я взехте? — попита Маги.
Алон вдигна очи към тавана.
— От стаята на дъщеря ми ли? — попита тя.
Той кимна утвърдително.
— Какво сте правили там?
— Опитвах се да попреча на съпруга ви да извърши поредния акт на масово убийство.
— Аз нямам съпруг. — Жената замълча, после добави: — Вече не.
— Това е вашият съпруг — каза Габриел, като почука снимката с дулото на пистолета. — Той се казва Еймън Куин. Той е извършил бомбените атентати в Бишъпсгейт и Канари Уорф. Той е извършил бомбения атентат в Ома и пак той постави бомбата на Бромптън Роуд. Намерих негови дрехи в гардероба ви. Намерих и парите му. Което означава, че ще прекарате остатъка от живота си в затвора, ако не ми кажете това, което искам да знам.
Тя гледа известно време мълчаливо снимката. Габриел си помисли, че сега на лицето ѝ бе изписано нещо друго. Не беше презрение. Беше срам.
— Той не е мой съпруг — каза Маги най-накрая. — Съпругът ми е мъртъв от над десет години.
— Тогава защо дъщеря ви стои на някаква улица в Лисабон с Еймън Куин?
— Не мога да ви кажа.
— Защо?
— Защото той ще ме убие, ако го направя.
— Куин ли?
— Не — отвърна жената, поклащайки глава. — Били Конуей.
72.
Кросмаглен, Графство Арма
Малката ферма, която се намираше точно на запад от Кросмаглен, принадлежеше на клана Фейгън поколения наред. Настоящият ѝ обитател — Джими Фейгън, никога не си беше падал по земеделието и в края на 80-те години бе открил в Нюри фабрика, която произвеждаше алуминиева дограма за процъфтяващото строителство в Южна Арма. Неговото главно занятие обаче беше ирландското републиканство. Ветеран от прословутата Южноармаска бригада на ИРА, той бе участвал в някои от най-кървавите бомбени атентати и засади по време на Конфликта, в това число и нападението срещу британски патрул край Уорънпойнт, в което бяха загинали осемнайсет британски войници. Като цяло, Южноармаската бригада на ИРА бе отговорна за смъртта на 123 британски военнослужещи и 42 служители на Кралската ълстърска полиция. Известно време малкият район, осеян с ферми и хълмисти възвишения, беше най-опасното място на света за един войник, толкова опасно всъщност, че британската армия бе принудена да остави пътищата на ИРА и да се придвижва само с хеликоптери. В крайна сметка Южноармаската бригада бе започнала да атакува и хеликоптерите. Бяха свалени четири от тях, включително и един „Линкс“, който бе улучен от миномет близо до Кросмаглен. Джими Фейгън бе изстрелял снаряда. Еймън Куин го беше проектирал и изработил.
По време на най-тежкия период на Конфликта в центъра на Кросмаглен се бе извисявала наблюдателна кула. Сега кулата я нямаше и в центъра на селото имаше зелен парк с паметник на загиналите доброволци от ИРА. Били Конуей остави Куин пред хотел „Крос Скуеър“ и той зави зад ъгъла, за да отиде до бар „Емералд“ на Нюри Стрийт. Знамето на „Кросмаглен Рейнджърс“ се вееше над входа. Изглежда, футболът бе заменил бунта като основно забавление на селото.
Куин отвори вратата и влезе вътре. Няколко глави незабавно се обърнаха към него. Войната може да беше свършила, но в Кросмаглен подозрението към външни лица бе по-силно от всякога. Еймън позна няколко от мъжете в помещението. Обаче те, изглежда, не го познаха. Той си поръча на бара бира „Гинес“ и я занесе до масата, където Джими Фейгън седеше с други двама бивши членове на Южноармаската бригада. Прошарената коса на Фейгън бе късо подстригана, а черните му очи се бяха превърнали в цепки с течение на годините. Те разгледаха внимателно Куин без никакъв признак, че са го познали.