— Господин Мърчант — каза Габриел сърдечно. — Много мило от ваша страна, че се присъединихте към нас. Бих искал да ви запозная с моята нова приятелка Маги Донахю. Маги тъкмо ми казваше как Били Конуей я е принудил да постави тези неща в дома си. — Той замълча, после добави:
— Маги ще ни помогне да намерим Еймън Куин.
74.
Кросмаглен, Графство Арма
Постройката от гофрирана ламарина, намираща се в сърцето на фермата на Фейгън, бе шест на дванайсет метра, с бали сено в единия край и набор от ръждясали инструменти в другия. Тя беше проектирана съгласно специфичните изисквания на Джими Фейгън и бе изработена във фабриката му в Нюри. Външната врата бе необичайно дебела и на повдигнатия под имаше добре прикрит капак, който водеше до едно от най-големите скривалища за оръжия и експлозиви в Северна Ирландия. Маделин Харт не знаеше нищо за това. Знаеше само, че не е сама — миризмата на застоял тютюн и евтин хотелски шампоан ѝ го беше подсказала. Най-накрая една ръка смъкна качулката от главата ѝ и внимателно отлепи тиксото от устата ѝ. Въпреки това тя нямаше никаква представа за околната обстановка, защото тъмнината бе непрогледна. Маделин поседя мълчаливо известно време с опрян на балите сено гръб и изпънати напред крака. После попита:
— Кой е там?
Проблесна огънчето на запалка и едно лице се наведе към хвърляната от него светлина.
— Ти — прошепна Маделин.
Запалката угасна и отново се възцари мрак. След това един глас се обърна към нея на руски език.
— Съжалявам — каза младата жена, — но не те разбрах.
— Казах, че сигурно си жадна.
— Ужасно много — отговори Маделин.
Чу се шум от отваряне на бутилка с вода. Маделин долепи устни до пластмасовото гърло и пи.
— Благодаря…
И млъкна. Не искаше да показва признателността на безпомощния пленник към похитителя му. После осъзна, че Катерина също бе пленница.
— Покажи ми лицето си.
Огънчето на запалката припламна за втори път.
— Не мога да те видя ясно — каза Маделин.
Катерина приближи запалката до лицето си.
— Как изглеждам? — попита тя.
— Точно като в Лисабон.
— Откъде знаеш за Лисабон?
— Един мой приятел те е наблюдавал от отсрещната страна на улицата. Направил ти е снимка.
— Алон ли?
Маделин не отговори.
— Срамота е, че изобщо си се срещала с него. Все още щеше да живееш като принцеса в Санкт Петербург. А сега си тук.
— Къде е това тук?
— Дори и аз не съм сигурна. — Катерина извади цигара от пакета си и след това го подаде на Маделин. — Пушиш ли?
— Боже, не!
— Ти винаги си била добро момиче, нали? — Катерина поднесе края на цигарата си към пламъчето и го остави да угасне.
— Моля те — каза Маделин. — Бях на тъмно толкова дълго време.
Катерина отново щракна запалката.
— Поразходи се наоколо — предложи Маделин. — Нека да видя къде сме.
Катерина направи обиколка на плевнята и спря до вратата.
— Опитай да я отвориш.
— Тя не може да се отвори отвътре.
— Пробвай.
Катерина се облегна на вратата, но тя не помръдна.
— Някакви други блестящи идеи?
— Предполагам, че бихме могли да запалим сеното.
— Сигурна съм, че точно сега — отвърна Катерина — той ще бъде повече от щастлив да ни остави да изгорим.
— Кой?
— Еймън Куин.
— Ирландецът?
Катерина кимна утвърдително.
— Какво ще прави той?
— Първо ще убие Габриел Алон и Кристофър Келър. След това ще ме върне в Московския център срещу откуп от двайсет милиона долара.
— Те ще платят ли?
— Може би. — Катерина замълча, после добави: — Особено ако сделката включва и теб.
Запалката угасна. Катерина седна.
— Как да те наричам? — попита тя.
— Маделин, разбира се.
— Това не е истинското ти име.
— То е единственото име, което имам.
— Не, не е така. В лагера те наричахме Наталия. Не помниш ли?
— Наталия?
— Да — отвърна Катерина. — Малката Наталия, дъщерята на генерала от КГБ. Толкова хубавка. И английското произношение, което те накараха да усвоиш. Ти беше като кукла.
— Замълча за миг. — Аз те обожавах. Ти беше всичко, което имах в онова място.
— Тогава защо ме отвлече?
— Всъщност аз трябваше да те убия. Куин също.
— Защо не го направи?
— Куин промени плана.
— Но щеше да ме убиеш, ако бе имала тази възможност, така ли?